Archive for the ‘Uncategorized’ Category

Posted: April 6, 2017 in New Scientist, Uncategorized

Advertisements

Posted: April 6, 2017 in New Scientist, Uncategorized

Бъдещето изглежда все повече безоблачно, и това далеч не е добра новина

Сред редиците от пухкави облаци разтягащи се насред лятното небе, един хваща окото ви. Има нещо познато във формата му. Куче ли е? Или мечка седнала на задните си крака? Не е сигурно. И докато бледите очертания се променят, облакът се разтяга до нещо подобно на двойка крила. А-хаа – ангел пазител. Малко обърнат наопаки, но общо взето приличащ на себе си…докато друг полъх на вятъра го променя…Крилата се стопяват и облакът се смалява. Бавно се превръща във форма, която не изглежда никак успокоително. Плашещо…и донякъде скелетоподобно.

И докато осигурява забавление в мързелив ден, наблюдаването на облаците си има и сериозна страна. Облаците имат витална роля, която малко хора оценяват: общият им ефект като глобален топлинен щит, отразяващ слънчевата светлина, която в противен случай щеше да изпече Земята и да заличи живота. Много от това е в зависимост какво се случва с този топлинен щит докато планетата се затопля. Може да се увеличи малко, забавяйки затоплянето донякъде. Или пък може да бъде отслабен, което ще значи, че планетата ще се затопли дори по-бързо от очакваното.

Това е важен въпрос, защото може да означава разлика между планета, която е с 3 °C по-топла следващият век, което вероятно ще бъде преживяемо, или пък 6 °C –  което определено ще бъде катастрофа.

За да стесним този обхват от неопределеност, то трябва да опознаем и разбираме облаците по-добре. В последните години започнахме да правим някакъв прогрес в това поле. Сега вече е ясно за пример, къде точно специалистите по климата трябва да насочат погледите си. Според Бьорн Стивънс от Института по метеорология Макс Планк в Хамбург – “Ние сме на гореща следа, по начин, по който досега не сме били.”

Следата води до тропичните райони на Земята, в които силното разпространение на ниски облаци оказва силно влияние върху климата на цялата планета. Подобно на всички облаци, те захващат топлината под себе си във формата на дълговълнова инфрачервена радиация. Това е причината температурата да пада по-малко в облачни нощи сравнено с ясни такива. Но облаците така също отразяват слънчева светлина обратно в космоса и по-малко очевидно – действат като радиатор, емитиращ  от горната си част инфрачервена светлина към космоса. Така че, облакът е слънчобран, одеало и охлаждаща перка в едно цяло.

Общия резултат силно зависи от типа и височината на облаците. Ниските облаци охлаждат планетата: всъщност те улавят повече топлина, но така също и отразяват много и техният горен сравнително затоплен слой емитира голямо количество топлина в космоса. Високите облаци емитират много малко от горните си части и често отразяват и малко, така че те респективно затоплят планетата. Само че ниските облаци са по-широко разпространени от високите, което е причината общия топлинен ефект да води до охлаждането на планетата. Ако всъщност премахнете всички облаци, парниковият ефект ще изчезне, което евентуално би довело до завирането и изчезването на океаните, според калкулации публикувани през 2013 от Колин Голдблат от Университета във Виктория, Британска Колумбия. Това естествено няма да се случи, но все пак е добре да знаем как облаците биха се променили в един по-топъл свят.

-следва продължение-

Да накараме машините да създадат вълнуваща заплетена история, ще значи първо да ги научим да виждат света както го правим ние

Какво ще е – да имаше маймуна страхуваща се от банани? Какво ще е – да има човек събудил се като куче, но използващ телефон? Какво ще е – да има къща без врата?

Машината Какво-Ако има активно въображение подобно на нас самите: ние обичаме да си измисляме неща. Ние разказваме истории, за да развличаме, за да споделяме опит и да накараме нещата да придобият смисъл. Както го представя авторът Пол Пулман – “След храната, подслона и компанията, историите са нещото, от което ние се нуждаем на този свят.

Скоро може би, ние няма да бъдем единствените, които ги създават. Системи като машината Какво-Ако, разработена от Тереза Лано и нейните партньори, се обучават на изкуството на убеждението. Резултата може би ще бъдат машини които ще показват невиждан досега човекоподобен изкуствен интелект.

Ние не сме в бизнеса за създаване на изкуствени хора, а на това да накараме компютри да разбират по-добре хората и да общуват с тях,” казва Тони Веал от Университетския колеж в Дъблин, който е участник и в проекта за машината Какво-Ако.

Всички обичаме истории, така че имаме нужда нашите компютри да се адаптират към нуждата ни.”

-следва продължение-

Брутални битки за надмощие при гъбите бушуват в повечето тихи местенца

За да си пробиете път в ливада или през гората в свеж зимен ден минавате през бойни полета. Вие не виждате това, за вас е просто тихо място.  Спокойствието, което виждате вие там е обаче привидно. Под почвата в тези купчини от паднали листа или по тези обрасли дънери се води война. И то жестока.

Вероятно ще видите знамената на някои от войниците седящи гордо над повърхността: може би полска печурка или ламелна полипора (дървесна гъба). Пасивността е лъжлива. Извън полезрението ни сцени на особено по рода си варварство и бруталност се разиграват.

Битки един срещу друг, безшумни отвличания, химически нападения, умствен контрол: когато гъбите воюват Женевската конвенция определено не се прилага. Може би, някои от сцените които ще ви покажа ще ви се сторят обезпокоителни и преди да влезем в жестоки детайли нека да кажем една голяма дума в защита на плесените.

Това разнообразно и отличително царство организми – нито растения или животни, нито пък бактерии – е в голяма степен отговорно за разрушаването и рециклирането на огромните мъртви растителни тъкани. Плесенната активност освобождава нутриентите заключени в материали богати на лигнин и целулоза – от листа и клонки до могъщи дънери, с една единствена идея – да могат следващи поколения растения да израстат.

По този начин плесените подсигуряват процъфтяването на наземно-базираните екосистеми. Те вероятно и създават същите отначало, подпомагайки образуването на първоначалните почви и асистирайки на фотосинтезиращите организми в колонизирането на земята.

-следва продължение-

Краткия отговор на този въпрос е – Не можете! Приемете го така: с всеки преминаващ момент, ние се доближаваме до създаването на интелигентни машини, а може би дори и съзнателни такива. Ако можем да го направим, възможно ли е някой, или нещо – също да го е направил?

През 2003-та физик от Оксфорд осветява тази идея, спорейки че ако хората биха били способни един ден да създадат дори и със симулативен характер популация от съзнателни същества, то е най-малкото възможно, че ние също живеем в такава симулация. От тогава, тази възможност, ако не друго, но придобива популярност и изглежда реалистична. Има проекти, в които се цели изграждането на цялостни животински мозъци от нула, моделирани точно като тези при съществуващите животни, от индивидуалните неврони та до неизброимите връзки, които ги свързват. Когато на тези много прости версии са давани тела на роботи, те се държат като създанията, спрямо които са моделирани мозъците. Вероятно е просто въпрос на време преди да създадем виртуални създания във вътрешността на компютрите.

Като цяло ние можем никога да не разберем дали самите ние сме симулация или пък не. Едно нещо е ясно тук и това е че всеки от нас има силна представа, затова  че “Аз Съществувам”. Може би по-лесно управляемият проблем тук е да се разбере откъде идва този опит и респективно знание.

Следите идват от невропсихологични състояния като синдрома на Котард, при който хората се считат самите себе си за несъществуващи или дори мъртви. При тези пациенти, мозъците показват важни аномалии, някои от тях касаят мозъчната мрежа нормално асоциирана с вътрешните усещания, включително усещането на тялото и неговото емоционално състояние. При пациенти с Котард, активността на тази мрежа е ниска до такива нива, които обикновено се наблюдават при хора, които са минимално в съзнание. Изследователите мислят, че това създава възприятие за не-съществуване, което такъв човек не взема под внимание тъй като другите части на мозъка отговорни за рационалното мислене са също увредени.

Откритията подсказват, че при създаването на възприятията на нашето тяло в различните му състояния, нашият мозък генерира усещането за съществуване – и респективно всяка малфункция в този механизъм може да ни накара да изпитваме съмнение.

Как всичко това се случва може да бъде обяснено посредством идеята, че нашият мозък е машина за предсказване. Той е постоянно под давлението на сигнали получавани от тялото и околната среда, като идеята зад това, е че трябва да предрича какво ги предизвиква. За пример – ако вървите по  наклонен бряг, мозъка трябва да е състояние да предрече, че ще стигнете до ръба – ако не може да го направи, то може би ще паднете. Това става посредством създаването на вътрешни модели на тялото и обкръжението му. За да направи прецизни изчисления мозъкът трябва да поддържа подходящ обем знания и да продължава да изтества целостта на моделите които създава. Мозъкът е вид система, която постоянно се опитва да докаже собственото си съществуване.

При хора с Котард, може би тази предричаща машина не работи както се очаква. Грешка в модела няма как да бъде отречена и по този начин се атакува една от най-важните абстракции и с най-висок приоритет, а именно – “Аз съществувам”, като по този начин я разбива. Разбира се, цялата тази определеност и съмнение може също да бъде част от симулацията, за която вече споменахме, като в този случай това, което всъщност  искам да узная и  аз е какъв е хардуера на който върви тази симулация ? Дали е мозъка на ултимативно зла сила или пък добрата такава?

N00b_Scientist

Древната светлина

3:00 PM, Дори нещо толкова ясно като слънчевата светлина, която ни облива след обеда е нещо, което си има и чудатост. Всеки знае, че отнема малко над 8 минути на светлината да покрие разстоянието от локалния ни термоядрен реактор – Слънцето, до Земята. Истинската история на слънчевата светлина е доста по-странна. Всъщност са нужни много хилядолетия на светлината, за да може да избяга от Слънцето на първо място.
На напускащият поток фотони от ядрото да покрие разстоянието до повърхността на звездата , което е приблизително около 700 000 км, са нужно около 3 секунди ако пътят е чист. Да но потокът е постоянно блокиран от колизиите на Слънцето, поради факта, че то е много по-плътно около „сърцето си“. Фотоните пътуват само частичка от сантиметъра между изригванията, което ги забавя невероятно. Като цяло им отнема близо 170 000 години, за да преминат до повърхността.

Залезът в главата ми

circadian_rhythm-1

5:30 PM, Светът се е завъртял откакто съм напуснал леглото. Сега е здрач и инхибиторните протеини в циркадния ми часовник и по-конкретно Per и Cry, са достигнали пика си. Тези протеини намалят производството на Clock, Npas и Bmal, които са активни през деня и подготвят тялото ми, за да може то да прекара още една пълна ротация на планетата. Дълбоко в мозъка ми, SCN абсорбира това парче информация и я предава на епифизата, която секретира мелатонин. Хормонът казва на клетките и органите на тялото ми, че е вече нощ. Започвам да се чувствам уморен.

Ходейки по облаците

6:30 PM, Пресичайки пътя обратно към метрото размишлявам, защо земята се усеща толкова твърда, след като зная, че материята е в действителност 99.9999999999999% празно пространсто. Положително зареденото ядро на атом, където е съсредоточена почти цялата атомна маса, има радиус от 10¯¹5 метра, докато целият атом е с диаметър 10¯¹º метра. Питър Ковъни от Университетският колеж в Лондон обяснява, че „празното пространство“ в атомите, действително няма маса, но носи отрицателен електрически заряд на електроните които са разположени във всеки атом. Отрицателният електричен заряд около атомите на пътя упражнява отблъскваща сила върху негативният заряд на атомите в подметките на обувките ми. Това че не падаме през земята е доказателство за невероятната сила на междумолекулните взаимодействия.

Космическа закуска

8:00 PM, Имам купичка супа пред себе си и е забележително, как крутоните се насочват към това да оформят групички заедно, правейки ги много по-лесно за изяждане. Наречено Ефект на Чериос, този феномен е приложим за всичко, което плува, включително балончетата в бирата и въпросната закуска от сутринта. Обяснение на ефекта идва през 2005 година от Доминик Велла от Университета в Оксфорд и Лакшиминараянан Махадеван от Харвард. Махадеван се забавлява в това да прилага математиката към всекидневния ни живот, от уравнения които да обяснят кройката на костюм, та до какво се случва, когато боята съхне (American Journal of Physics, vol 73, p 817).

0b5759404298ee69de5526875a5cd898_butternut-squash-soup-maple-croutons-580x326_featuredimageОказва се, че крутоните като Чериос нарушават силите на кохезия (сцепление) между молекулите на повърхността на течността. В случая с Чериос, около тях се създава малко понижение в повърхността на млякото, което ги кара да дрейфват един към друг. Те така също са склонни да оформят групи до ръбовете на чистата купичка, защото млечните молекули са много по-силно привлечени към молекулите на повърхността на съда вместо към другите млечни молекули. Това екстра привличане дърпа Чериос към страните на купата. Лекото ми ядене ми показва, че ръкави от допълнително привличане възникват, дори когато силите между частиците са във различни направления, нещо което не е толкова явно за всеки.
Клъстърите от галактики се образуват по аналогичен механизъм с действието на гравитацията. Странното е, че намирам за принизяващо да мисля за космоса като за за купичка супа.

N00b_Scientist

Posted: January 28, 2016 in Uncategorized

newsaaaaa

Някои болести имат способността да маршируват с големи стъпки напред във времето, развивайки се по този начин прогресивно и унищожително…време е учените да върнат часовника наобратно.

Болест на Алцхаймер

Повече от 5 милиона американци в момента живеят с болестта на Алцхаймер, число което се очаква да се утрои до 2050-та година. Независимо от милиардите похарчени за изследване, ловът търсещ лек почти няма успех. Ново изследване от Тони Уис-Корей, невролог в Станфордския университет обаче сочи към необичайно решение. Когато Уис-Корей започва изучаване на кръвта на пациенти с Алцхаймер, той забелязва определена разлика от тази на здрави пациенти. Поради факта, че композицията на кръвта се изменя с възрастта, той започва да се чуди, дали простото осигуряване на преливане от млада кръв може да окаже влияние върху стареещият мозък. За да разберат това, той заедно с колегите си провежда донякъде отвратителен експеримент: Те закачат стара за млада мишка, по начин такъв, че да споделят една и съща система за циркулация. В следващите няколко седмици младата мишка произвежда по-малко неврони и старата мишка произвежда повече.  След това изследователите инжектират старата мишка с млада плазма, течността която остава след като се отстранят клетките от кръвта. Бивайки тествани в лабиринт, третираните мишки се учат по-лесно и запомнят по-добре. Изследователите все още се опитват да разберат кое прави младата кръв толкова мощна в този контекст. Плазмата може да съдържа протеини, които да спират възпалението, потенциална причина за Алцхаймер, идентифицирането на тези протеини може да доведе до нови терапии. Екипът стартира клиничен опит, за да тества теорията си и при хора: 18 пациента ще получават инфузии от млада плазма, за да се наблюдава дали се подобряват симптомите на болните с Алцхаймер. Това е в стъпка в неизвестното, казва Уис-Корей, но такава с по-малко рискове и обещаващ потенциал

 

Слепота

Хората с възрастово-свързана макуларна дегенерация загубват зрението си бавно. Много от тях никога не ослепяват напълно, но обектите стават размазани, цветовете избледняват и евентуално лицата стават неразпознаваеми. Миналата есен Оката Терапевтикс (https://www.ocata.com/) анонсира терапия със стволови клетки от човешки ембрион, която може да възстанови разрушаващото се зрение. В най-разпространената форма на болестта, тънък слой от тъканта, наречен епител на ретиналния пигмент, започва да се разрушава. Тази тъкан доставя хранителни вещества и кислород до пръчиците и колбичките на окото; ако това не се случва тези фоторецептори загиват. Ембрионните стволови клетки на Оката се превръщат в епителни клетки на ретиналният пигмент, които впоследствие могат да бъдат инжектирани в окото. Какво се случва след това не е много ясно:  “Клетките могат да обновяват болните пръчици и колбички или да генерират нови такива“, казва Еди Англейд, главен лекар в Оката. По един или друг начин хората започват отново да виждат.

Данните публикувани то първите два клинични опита на компанията потвърждават, че лечението работи. Десет от всеки 18 души имат подобрения в зрението си и изглежда терапията спира загубата на зрение при другите 7. Някои дори имат драматично възстановяване: 75-годишен собственик на ранчо, който е бил сляп с едното око, започва да язди отново спокойно. Лечението е на няколко години от одобрение от FDA, но Англейд се надява един ден то да стане така прието както е в момента хирургията на катаракта.

Диабет

Много хора с диабет контролират болестта си с обилни дози инсулин и цяло меню хапчета. Години Джордж Треф е бил един от тези много, но за нещастие, тялото му спира да възприема лечението. Дори и диетата и упражненията са без никакъв ефект. “Нямаше никакво значение дали гладувах или сядах и изяждах 10 кг шоколад, нищо не се променяше всъщност”, казва Треф. Това продължава до април, 2009-та, когато Треф, който тежи 110 кг по това време, опитва нещо ново: стомашен байпас Roux-en-Y, операция типично запазена за пациенти затлъстели дотолкова че са в опасност за живота си.  Операцията свива стомаха и променя посоката на храносмилателния тракт. Постоперативно, пациентите се хранят по-малко и абсорбират по-малко хранителни вещества и по този начин губят телесна маса. Някои хора показват метаболитни подобрения дори в рамките на няколко дни. След като  Треф се събужда след операцията, кръвната му захар рязко пада и за дълго време не му се налага да приема инсулин. В настоящият момент той приема, просто фракция от дозата, която му е била необходима преди интервенцията. “Тези операции са по-добри за третиране на диабет, отколкото за затлъстяване“, споделя Карел Ле Ру, лекар в Университетският колеж в Дъблин. Нови изследвания могат да помогнат да се разбере защо точно: Тялото увеличава продукцията на жлъчна киселина, която се свързва към рецептор наречен FXR, който стимулира освобождаването на хормони, които регулират кръвната захар. Учените се опитват да използват медикаменти, за да постигнат същият ефект. Майкъл Даунс, молекулярен биолог в Института Салк в Ла Джолла, Калифорния публикува през януари изследване, показващо че хапче предназначено да активира FXR, помага на мишките да намалят тегло и контролира тяхната кръвна захар. Хапчето може да бъде дори по-ефективно от хирургията. “Получавате метаболитни плюсове без ножа“.

 

Сърдечна недостатъчност

Сърцето което страда оставя хората уморени, слаби и с накъсано дишане. Някои в даден момент започват да се нуждаят от трансплантант. Но скоро може да е налице и друга опция – генна терапия.

За да бие сърцето – мускулните клетки на сърцето трябва да минават през състояние на контракция и състояние на почивка. За контракция е нужно калциеви йони да изтекат от клетките през специални органели. За да се отпуснат пък протеин наречен SERCA2a  ги впръсква обратно. Страдащото сърце има изглежда по-малко от този протеин сравнено с нормално сърце, така че Роджър Хайар, кардиолог в Маунт Синай в Ню Йорк, разработва начин да достави повече от него. Лабораторията му разработва вирус, който да внесе повече копия от гена, който кодира SERCA2a в сърдечните клетки и ги внася в ДНК. Впоследствие клетките увеличават продукцията на SERCA2a. И независимо, че протеинът не може да реверсира вече съществуващи увреждания, може да помогне на сърцето да остане и да работи по-здраво.
През 2007-ма изследователи тестват терапия наречена MYDICAR в клинично изпитание с 51 пациента страдащи от сърдечна недостатъчност. Тези, които получават по-големи дози имат по-малко сърдечни пристъпи и сърдечни трансплантанти. Три години по-късно, те така също са в групата на която са нужни по-малко свързани със сърцето хоспитализации и тези с терминалният изход са по-малко. През 2012-та екипът слага началото на изследване върху 250 пациента.  А през последната година  MYDICAR получава така желаното разпознаване на революционната терапия от FDA, което ще ускори процеса на разглеждане. Сиан Хардинг, изследовател в Кралският колеж е Лондон и едновременно с това и сътрудник на Хайар, е оптимистка за перспективите: “Терапията може да ви позволи най-сетне да живеете нормален живот“.

PTSD

Войните в Ирак и Афганистан вземат дан от повече от два милиона американски мъже и жени, които служат в тях. Изследвания потвърждават, че грубо един на всеки пет ветерана ще преживява посттравматично стресово разстройство (PTSD). За някои кошмарите и безпокойството – отличителни белези на разстройството, изчезват от само себе си. Но за други, без значение на консултациите, терапиите и лекарственият прием, нищо не помага. “PTSD е асоцииран с огромно количество страдание“, казва Ралф Коек, лекар в Центъра за амбулаторни грижи за ветерани в Сепулведа, Лос Анджелис. Поради тази причина Коек и екипа му започват изследване върху хора, което да установи дали дълбока мозъчна стимулация може да помогне на ветераните, които се провалят в това да отговорят на друго PTSD-лечение.  Екипът планира да имплантира електроди в амигдалата на всеки от шестте участници, която е регион от мозъка, който свързва събитията с емоциите. “При PTSD, изглежда амигдалата свързва събитията със страха“. Изследователите смятат, че устройството ще може да заглушава сигналите от хиперактивната амигдала и да помогне да се потуши излишъка от страх, който хората със това състояние изпитват като отговор на всекидневни събития. Изследванията върху животни потвърждават това: през 2012-та изследване върху мишки открива, че дълбоката мозъчна стимулация редуцира хипер-тревожността по-ефективно отколкото антидепресантите. DARPA работи върху подобно изследване също. През 2013-та агенцията отпуска 70 млн. долара за 5-годишна програма, чиято цел е да разработи мозъчен имплант. Устройството ще е в състояние да прави мониторинг на специфични мозъчни вериги със същата цел: “Целим се в това да трансформираме живота на хората“.

Ти, Лекарю…/част 2/

Posted: November 20, 2015 in Uncategorized

Това разбира се е маркетингова стъпка, но има доста хлъзгави стъпала между чашката за уриниране и пръчката с електронният тест за същото. Най-срещаното съмнение е това за акуратността. Ако домашната диагностика произвежда двусмислени, трудни за интерпретация резултати, резултатът ще бъде дори по-голямо търсене на медицински направления.

По подобен начин, високо ниво на фалшиво-негативни резултати може да подведе хората и те да се предоверят и по този начин да отложат нуждата от това да видят лекар,  когато наистина имат нужда от това. Виждаме проблемите, които двата типа грешки причиняват в програми свързани със скрининг на популацията в широк мащаб, което води до изтегляне на скрининга или намаляне на мащаба, защото като цяло те носят повече вреда отколкото ползи по този начин. Друг свързан проблем е този как хората приемат резултатите. Да бъдеш диагностициран със сериозно заболяване може да бъде травматично; без професионална помощ, която да постави резултатите в контекст, това може да бъде дори и по-лошо.
В идеалният случай самодиагностиката трябва да бъде оценена в клинични опити според Анет Плудеман, директор на изследователската програма Диагностични Хоризонти в Университета в Оксфорд. Това с цел да се оцени и прецизността им, а така също и да подсигури това, хората да вземат разумни решения. Вече имаше няколко проведени изследвания свързани с тестовете на пазара. Изключенията бяха наскоро одобрен в UK и USA тест за HIV, мониторинг на глюкозата и тестове за съсирване. Проблемът идва от там, че производителите не са длъжни да провеждат клинични изпитания, за да бъдат одобрени за продажба продуктите им. “Нужна ни е по-добра регулаторна рамка“, мисли Крис Прайс, експерт по диагностика в Университета в Оксфорд. “По-голямата част от съществуващите регулации в Обединеното Кралство, оценяват колко добър е един тест на технологично ниво, но не и по отношение на факта – подобрява или не той потребителското здраве“.

Прецизността вече е проблем за приложенията на смартфоните. За пример – независим тест на 46 приложения замислени да изчисляват колко инсулин хора с диабет трябва да вземат базирано на кръвната им захар и съдържание на въглехидрати в следващото им хранене, открива, че 2/3 носят риска от неприемливо дозиране.

Производителите на следващото поколение диагностични устройства смятат, че могат да се справят по-добре. Регулаторният процес в USA за подобни устройства е все още в работен процес, но се очаква FDA да изисква клинични опити, за да валидира безопасността и прецизността на трикордерите преди те да стигнат до продажба.

И тук Кхан е съгласен: “Ние се целим в това да имаме подобни златни стандарти в лабораторните диагностични тестове, правим доста тестове свързани със стандартните лабораторни тестове и сме добри в това поле“.

Приемайки, че диагнозите са достатъчно добри, следващата задача е да се подсигури това те да имат подходящ последващ медицински отзвук. Наивно е да се смята, че технологията сама по себе си е достатъчна, трябва ви и здравния ви пакет. Това може да значи и просто рецепта или направление към специалист. Но може да бъде замислено и по по-отговорен начин – като например 24-часова грижа.
За да се случи това, DIY-диагностиката ще трябва да бъде приета и от лекарите, независимо че това не изглежда да е голямото препятствие. Лекарите в Обединеното Кралство, вече насърчават хората да правят мониторинг на кръвното си налягане и други индикатори, а Института по здравеопазване и грижа подпомога устройствата за самостоятелен мониторинг на пациентите с диабет и тези които приемат антикоагуланти на кръвта.

Разширяването на мрежата от самодиагностика обаче е и нищо друго освен стъпка в неизвестното. “Ако тестовете са с подходящо аналитично качество и те се приемат като клинично приложими, аз не виждам защо лекарите да не ги поддържат,” казва Прайс. В изследване измежду US-лекари, изследователи от института по здравето PwC установяват, че по-голяма част от половината казват, че биха били доволни да използват данни за витални показатели прехванати от приложение, като основа на която да предписват лечение, а близо 47% заявяват, че биха предписали лекарства базирани на тест, който е бил самостоятелно администриран от пациента.

Качеството по отношение на тестовете ще подпомогне предотвратяване на евентуална епидемия от хипохондрия, подобна на тази която порази хората, когато започна масовото търсене из мрежата за симптоми и превенция на заболявания. През 2008-ма, Ерик Хорвиц от Microsoft Research базиран в Редмънд, Вашингтон съавторства на първото системно проучване на този проблем. Той стига до заключението, че търсенето на медицинска информация в мрежата често води като резултат хората да си мислят най-лошото – феномен наречен “киберхондрия“.

Повечето хора се справят добре, но с въвеждането на тези нови устройства и обещанията, които те дават, ще сме в позицията да балансираме между стойността и цената в долари и в безпокойство.

Потребителите имат и други страхове: притежанието на данните за здравето им. В скорошно изследване проведено от PwC, 76% от хората казват, че са загрижени относно сигурността на медицинските си записи, а 68% относно медицинските данни записани в приложение на смартфона им.  Тук отново компаниите казват, че този проблем е решен. По-голямата част от диагностиката която се провежда по този начин е с криптирани данни, защитена зад пароли и съхранявана на сървъри на компаниите. По този начин потребителите имат собствен папка с информация,  сходно с начина, по който имат електронна поща. Детайлите са анонимизирани и хората могат да решават дали да споделят или не това което е релевантно за даденото приложение. За пример картата на грипа която изгражда Cue. Тези даннни също се пазят сигурно и се пазят на облака.
Естествено има доста което не разбираме по отношение на това, какво точно се случва когато DIY-диагностиката срещне реалният свят. Но някои вече гледат напред в тази посока. Парса е на мнение, че  “съвсем скоро ще усетим и предимствата на ИИ в здравеопазването”.

Машините ще научат всичко, което трябва да се научи за здравето и медицината. Суперкомпютъра на IBM – Watson, вече подпомага лекарите в ракоinflammationвата диагностика и скоро ще бъде осведомен и в състояние да работи и по други състояния. Екипите които се съревновават за наградата Tricorder използват свои собствени алгоритми, но е възможно Watson да се включи в някаква точка, за да бъде създадено дори по-мощно устройство.

Друго обещаващо направление е това да се утилизира по-успешно диагностичната информация, която е налична, но понастоящем не се използва. Вече има налично приложение, което диагностицира типовете рак на очите от селфита. А какво да кажем ако приложим същата методика към цветът на езика ви или измененията в начина, по който пишете на клавиатурата? “Устройствата Tricorder са страхотни, но това което ще бъде по-успешно е да впрегнем устройства, които хората вече имат“, казва Пол Уикс, ръководите по иновациите в сайта за пациентска помощ  PatientsLikeMe. “Наречете го изтощително прехващане на данни, и да – не е толкова секси, колкото модерните устройства, които подсвиркат, но преди две години ние говорихме за Google Glass и всичките приложения около тях. Погледнете какво се случи“.
Едно нещо е ясно: дали сте готови или не, начинът по който диагностицираме заболяванията претърпява сериозно въздействие от DIY намесата. И това е само върха на айсберга, според Ридъл. “Продължавам да повтарям на студентите си: Имах първия си клетъчен телефон, когато завърших колежа, а вие го получавате още в люлката. Така че, те и поколението след тях ще направят така, че диагностиката да се случва по главозамайващ ни начин, за който дори не можем и да си представим в момента.”