Прочиствайки небесата

Posted: April 3, 2017 in New Scientist, Uncategorized

Бъдещето изглежда все повече безоблачно, и това далеч не е добра новина

Сред редиците от пухкави облаци разтягащи се насред лятното небе, един хваща окото ви. Има нещо познато във формата му. Куче ли е? Или мечка седнала на задните си крака? Не е сигурно. И докато бледите очертания се променят, облакът се разтяга до нещо подобно на двойка крила. А-хаа – ангел пазител. Малко обърнат наопаки, но общо взето приличащ на себе си…докато друг полъх на вятъра го променя…Крилата се стопяват и облакът се смалява. Бавно се превръща във форма, която не изглежда никак успокоително. Плашещо…и донякъде скелетоподобно.

И докато осигурява забавление в мързелив ден, наблюдаването на облаците си има и сериозна страна. Облаците имат витална роля, която малко хора оценяват: общият им ефект като глобален топлинен щит, отразяващ слънчевата светлина, която в противен случай щеше да изпече Земята и да заличи живота. Много от това е в зависимост какво се случва с този топлинен щит докато планетата се затопля. Може да се увеличи малко, забавяйки затоплянето донякъде. Или пък може да бъде отслабен, което ще значи, че планетата ще се затопли дори по-бързо от очакваното.

Това е важен въпрос, защото може да означава разлика между планета, която е с 3 °C по-топла следващият век, което вероятно ще бъде преживяемо, или пък 6 °C –  което определено ще бъде катастрофа.

За да стесним този обхват от неопределеност, то трябва да опознаем и разбираме облаците по-добре. В последните години започнахме да правим някакъв прогрес в това поле. Сега вече е ясно за пример, къде точно специалистите по климата трябва да насочат погледите си. Според Бьорн Стивънс от Института по метеорология Макс Планк в Хамбург – “Ние сме на гореща следа, по начин, по който досега не сме били.”

Следата води до тропичните райони на Земята, в които силното разпространение на ниски облаци оказва силно влияние върху климата на цялата планета. Подобно на всички облаци, те захващат топлината под себе си във формата на дълговълнова инфрачервена радиация. Това е причината температурата да пада по-малко в облачни нощи сравнено с ясни такива. Но облаците така също отразяват слънчева светлина обратно в космоса и по-малко очевидно – действат като радиатор, емитиращ  от горната си част инфрачервена светлина към космоса. Така че, облакът е слънчобран, одеало и охлаждаща перка в едно цяло.

Общия резултат силно зависи от типа и височината на облаците. Ниските облаци охлаждат планетата: всъщност те улавят повече топлина, но така също и отразяват много и техният горен сравнително затоплен слой емитира голямо количество топлина в космоса. Високите облаци емитират много малко от горните си части и често отразяват и малко, така че те респективно затоплят планетата. Само че ниските облаци са по-широко разпространени от високите, което е причината общия топлинен ефект да води до охлаждането на планетата. Ако всъщност премахнете всички облаци, парниковият ефект ще изчезне, което евентуално би довело до завирането и изчезването на океаните, според калкулации публикувани през 2013 от Колин Голдблат от Университета във Виктория, Британска Колумбия. Това естествено няма да се случи, но все пак е добре да знаем как облаците биха се променили в един по-топъл свят.

-следва продължение-

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s