Archive for April, 2017

Posted: April 6, 2017 in New Scientist, Uncategorized

Advertisements

Posted: April 6, 2017 in New Scientist, Uncategorized

Бъдещето изглежда все повече безоблачно, и това далеч не е добра новина

Сред редиците от пухкави облаци разтягащи се насред лятното небе, един хваща окото ви. Има нещо познато във формата му. Куче ли е? Или мечка седнала на задните си крака? Не е сигурно. И докато бледите очертания се променят, облакът се разтяга до нещо подобно на двойка крила. А-хаа – ангел пазител. Малко обърнат наопаки, но общо взето приличащ на себе си…докато друг полъх на вятъра го променя…Крилата се стопяват и облакът се смалява. Бавно се превръща във форма, която не изглежда никак успокоително. Плашещо…и донякъде скелетоподобно.

И докато осигурява забавление в мързелив ден, наблюдаването на облаците си има и сериозна страна. Облаците имат витална роля, която малко хора оценяват: общият им ефект като глобален топлинен щит, отразяващ слънчевата светлина, която в противен случай щеше да изпече Земята и да заличи живота. Много от това е в зависимост какво се случва с този топлинен щит докато планетата се затопля. Може да се увеличи малко, забавяйки затоплянето донякъде. Или пък може да бъде отслабен, което ще значи, че планетата ще се затопли дори по-бързо от очакваното.

Това е важен въпрос, защото може да означава разлика между планета, която е с 3 °C по-топла следващият век, което вероятно ще бъде преживяемо, или пък 6 °C –  което определено ще бъде катастрофа.

За да стесним този обхват от неопределеност, то трябва да опознаем и разбираме облаците по-добре. В последните години започнахме да правим някакъв прогрес в това поле. Сега вече е ясно за пример, къде точно специалистите по климата трябва да насочат погледите си. Според Бьорн Стивънс от Института по метеорология Макс Планк в Хамбург – “Ние сме на гореща следа, по начин, по който досега не сме били.”

Следата води до тропичните райони на Земята, в които силното разпространение на ниски облаци оказва силно влияние върху климата на цялата планета. Подобно на всички облаци, те захващат топлината под себе си във формата на дълговълнова инфрачервена радиация. Това е причината температурата да пада по-малко в облачни нощи сравнено с ясни такива. Но облаците така също отразяват слънчева светлина обратно в космоса и по-малко очевидно – действат като радиатор, емитиращ  от горната си част инфрачервена светлина към космоса. Така че, облакът е слънчобран, одеало и охлаждаща перка в едно цяло.

Общия резултат силно зависи от типа и височината на облаците. Ниските облаци охлаждат планетата: всъщност те улавят повече топлина, но така също и отразяват много и техният горен сравнително затоплен слой емитира голямо количество топлина в космоса. Високите облаци емитират много малко от горните си части и често отразяват и малко, така че те респективно затоплят планетата. Само че ниските облаци са по-широко разпространени от високите, което е причината общия топлинен ефект да води до охлаждането на планетата. Ако всъщност премахнете всички облаци, парниковият ефект ще изчезне, което евентуално би довело до завирането и изчезването на океаните, според калкулации публикувани през 2013 от Колин Голдблат от Университета във Виктория, Британска Колумбия. Това естествено няма да се случи, но все пак е добре да знаем как облаците биха се променили в един по-топъл свят.

-следва продължение-

Да накараме машините да създадат вълнуваща заплетена история, ще значи първо да ги научим да виждат света както го правим ние

Какво ще е – да имаше маймуна страхуваща се от банани? Какво ще е – да има човек събудил се като куче, но използващ телефон? Какво ще е – да има къща без врата?

Машината Какво-Ако има активно въображение подобно на нас самите: ние обичаме да си измисляме неща. Ние разказваме истории, за да развличаме, за да споделяме опит и да накараме нещата да придобият смисъл. Както го представя авторът Пол Пулман – “След храната, подслона и компанията, историите са нещото, от което ние се нуждаем на този свят.

Скоро може би, ние няма да бъдем единствените, които ги създават. Системи като машината Какво-Ако, разработена от Тереза Лано и нейните партньори, се обучават на изкуството на убеждението. Резултата може би ще бъдат машини които ще показват невиждан досега човекоподобен изкуствен интелект.

Ние не сме в бизнеса за създаване на изкуствени хора, а на това да накараме компютри да разбират по-добре хората и да общуват с тях,” казва Тони Веал от Университетския колеж в Дъблин, който е участник и в проекта за машината Какво-Ако.

Всички обичаме истории, така че имаме нужда нашите компютри да се адаптират към нуждата ни.”

-следва продължение-

Брутални битки за надмощие при гъбите бушуват в повечето тихи местенца

За да си пробиете път в ливада или през гората в свеж зимен ден минавате през бойни полета. Вие не виждате това, за вас е просто тихо място.  Спокойствието, което виждате вие там е обаче привидно. Под почвата в тези купчини от паднали листа или по тези обрасли дънери се води война. И то жестока.

Вероятно ще видите знамената на някои от войниците седящи гордо над повърхността: може би полска печурка или ламелна полипора (дървесна гъба). Пасивността е лъжлива. Извън полезрението ни сцени на особено по рода си варварство и бруталност се разиграват.

Битки един срещу друг, безшумни отвличания, химически нападения, умствен контрол: когато гъбите воюват Женевската конвенция определено не се прилага. Може би, някои от сцените които ще ви покажа ще ви се сторят обезпокоителни и преди да влезем в жестоки детайли нека да кажем една голяма дума в защита на плесените.

Това разнообразно и отличително царство организми – нито растения или животни, нито пък бактерии – е в голяма степен отговорно за разрушаването и рециклирането на огромните мъртви растителни тъкани. Плесенната активност освобождава нутриентите заключени в материали богати на лигнин и целулоза – от листа и клонки до могъщи дънери, с една единствена идея – да могат следващи поколения растения да израстат.

По този начин плесените подсигуряват процъфтяването на наземно-базираните екосистеми. Те вероятно и създават същите отначало, подпомагайки образуването на първоначалните почви и асистирайки на фотосинтезиращите организми в колонизирането на земята.

-следва продължение-