СЪЗНАНИЕТО 3

Posted: March 6, 2017 in New Scientist

ДА ВИЖДАШ ЧЕРВЕНО

Този тип изследвания бяха незаменими за стесняване в търсене на това, кои части от мозъка са засегнати в това, да бъдем будни и в съзнание, но те все още не ни казват какво се случва в мозъка, когато виждаме червен цвят например. Просто казано, да накараш някой да излъже мозъчния скенер докато гледа в нещо червено просто не работи, защото ние знаем, че има доста несъзнателна мозъчна активност причинена от визуални стимули – всъщност всякакви сензорни стимули.

Как да заобиколим този проблем? Едно решение е да се използват стимулации, които са на ръба на съзнателната активност, така че те биват възприемани само понякога – просвирване на слаб неочакван шум например, или показване на дума на екран за толкова кратко, че да не може да бъде забелязана. Ако обаче наблюдателя не забележи съзнателно думата, която проблясва, еднствената част на мозъка която се активира е тази част, която е свързана директно към засегнатите сетивни органи, в случая – визуалния кортекс. Но ако субекта е предупреден за думи или звуци, друг комплект зони се задейства. Това са латералния префронтален кортекс и задния периетален кортекс, друг регион на мозъка, който е силно засегнат при комплексни и мисли от високо ниво, този път разположен на върха на мозъка, в задната част.

 И факт е, че докато много животни имат таламус, двете кортикоидални зони на мозъка въвлечени в съзнанието не са нищо повече от големи и добре развити и при други видове както са и при хората. Това съвпада с общото схващане, че докато има широк спектър съзнателна активност в животинското царство, то има нещо много специално в нашата собствена форма на съзнание.  При хората, тези три мозъчни зони въвлечени в съзнанието – таламуса, латералния префронтален кортекс и задния периетален кортекс съвместяват характерна особеност: те имат повече връзки една с друга и към всякакви места в мозъка, отколкото всеки друг регион. С подобна плътност на връзките, тези три региона са на най-доброто място да получават, комбинират и анализират информация от целия останал мозък.Много невробиолози подозират, че това  свързва заедно информацията, която е белег на съзнателността.

 Когато говоря например на приятел в бар, аз не го възприемам като серия от несвързани особености, а като унифицирано цяло, комбинирайки външния му вид с звуците на гласа му, името му, любимата му бира и т.н. – всичко това обединено в един обект-персона
Как мозъка съшива заедно всички тези нишки различна информация идващи от различни зони на мозъка?
Водещата хипотеза е тази, че релевантните неврони започват да се възбуждат  синхронизирано много пъти в секунда, феномен който можем да видим като мозъчни вълни върху ЕЕГ, при която електродите са поставени върху скалпа. Сигнатурата на съзнанието изглежда е ултра-бърза форма на тези мозъчни вълни с произход в таламуса и разпространяващи се по протежение на кортекса. Един от най-важните опити да се превърнат тези експериментални данни в теория за съзнанието е познат като моделът  “глобално невронно работно място“. Тя сочи че, входът от нашите очи, уши и т.н. се обработва първо несъзнателно, главно в сензорните мозъчни зони. Така там се очертава съзнателно усещане, но единствено ако се възбуждат активност в префронталния и париеталния кортекси , с тези региони свързващи се посредством ултра-бързи мозъчни вълни.
Този модел свързва съзнанието със сложни задачи, които често изискват множество свързани нишки познание. Погледнато по този начин, имаме добро напасване с факта, че има висока активност в нашия латерален префронтален и задния париетален кортекс, когато извършваме нови или сложни задачи, докато активността в тези зони спада при извършване на репетативни задания на автопилот, като например шофиране по познат маршрут.

Главен конкурент на теорията за глобалното работно място като теория за съзнателността е математическия модел наречен “информационна интеграционна теория“, която всъщност казва, че съзнанието е просто комбиниране на данни заедно по начин такъв, че сумата е по-голяма от съставните елементи. Таз идея обяснява защо преживяването на среща с приятел в бар, с всички усещания и знания за него събрани заедно е много повече като обем отколкото суровата сензорна информация, която ги изгражда. Но моделът може да бъде приложен с еквивалентен успех и към интернет както и към човека: създателите му правят смелото твърдение, че ние трябва да сме способни да пресметнем колко съзнателна е дадена мрежа обработваща информация – независимо дали е мозъка на човек, плъх или компютър. Всичко което е нужно да знаем е мрежовата му структура, в частност колко възли съдържа и как те се свързват помежду си.

N00bScientist

Advertisements

Comments are closed.