Как да узная дали съществувам?

Posted: March 5, 2017 in Uncategorized

Краткия отговор на този въпрос е – Не можете! Приемете го така: с всеки преминаващ момент, ние се доближаваме до създаването на интелигентни машини, а може би дори и съзнателни такива. Ако можем да го направим, възможно ли е някой, или нещо – също да го е направил?

През 2003-та физик от Оксфорд осветява тази идея, спорейки че ако хората биха били способни един ден да създадат дори и със симулативен характер популация от съзнателни същества, то е най-малкото възможно, че ние също живеем в такава симулация. От тогава, тази възможност, ако не друго, но придобива популярност и изглежда реалистична. Има проекти, в които се цели изграждането на цялостни животински мозъци от нула, моделирани точно като тези при съществуващите животни, от индивидуалните неврони та до неизброимите връзки, които ги свързват. Когато на тези много прости версии са давани тела на роботи, те се държат като създанията, спрямо които са моделирани мозъците. Вероятно е просто въпрос на време преди да създадем виртуални създания във вътрешността на компютрите.

Като цяло ние можем никога да не разберем дали самите ние сме симулация или пък не. Едно нещо е ясно тук и това е че всеки от нас има силна представа, затова  че “Аз Съществувам”. Може би по-лесно управляемият проблем тук е да се разбере откъде идва този опит и респективно знание.

Следите идват от невропсихологични състояния като синдрома на Котард, при който хората се считат самите себе си за несъществуващи или дори мъртви. При тези пациенти, мозъците показват важни аномалии, някои от тях касаят мозъчната мрежа нормално асоциирана с вътрешните усещания, включително усещането на тялото и неговото емоционално състояние. При пациенти с Котард, активността на тази мрежа е ниска до такива нива, които обикновено се наблюдават при хора, които са минимално в съзнание. Изследователите мислят, че това създава възприятие за не-съществуване, което такъв човек не взема под внимание тъй като другите части на мозъка отговорни за рационалното мислене са също увредени.

Откритията подсказват, че при създаването на възприятията на нашето тяло в различните му състояния, нашият мозък генерира усещането за съществуване – и респективно всяка малфункция в този механизъм може да ни накара да изпитваме съмнение.

Как всичко това се случва може да бъде обяснено посредством идеята, че нашият мозък е машина за предсказване. Той е постоянно под давлението на сигнали получавани от тялото и околната среда, като идеята зад това, е че трябва да предрича какво ги предизвиква. За пример – ако вървите по  наклонен бряг, мозъка трябва да е състояние да предрече, че ще стигнете до ръба – ако не може да го направи, то може би ще паднете. Това става посредством създаването на вътрешни модели на тялото и обкръжението му. За да направи прецизни изчисления мозъкът трябва да поддържа подходящ обем знания и да продължава да изтества целостта на моделите които създава. Мозъкът е вид система, която постоянно се опитва да докаже собственото си съществуване.

При хора с Котард, може би тази предричаща машина не работи както се очаква. Грешка в модела няма как да бъде отречена и по този начин се атакува една от най-важните абстракции и с най-висок приоритет, а именно – “Аз съществувам”, като по този начин я разбива. Разбира се, цялата тази определеност и съмнение може също да бъде част от симулацията, за която вече споменахме, като в този случай това, което всъщност  искам да узная и  аз е какъв е хардуера на който върви тази симулация ? Дали е мозъка на ултимативно зла сила или пък добрата такава?

N00b_Scientist

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s