Дни на чудеса – вечерни новини

Posted: November 12, 2016 in New Scientist

В плен

8:20 PM, Измивам купичката от супата и ме побиват тръпки като си спомня за изследване, което показваше как около 100 милиона бактерии си живеят в типичната гъбичка за миене на чинии. Множество от тях са пръчковидни бактерии, които са с фекален произход. Всъщност има повече фекални бактерии като Escherichia coli и Klebsiella в сифона на мивката ми, сравнено с тоалетната чиния след като пуснем водата – „Вероятно затова и кучетата пият вода от тоалетната“, се шегува Чък Герба от Университета на Аризона в Тусон (Journal of Applied Microbiology, vol 85, p 819).

d713dd8232ecd714bf988232daf1fa3a
Обвиняемите са като цяло бактерии произхождащи от суровото месо. Тези бактерии навлизат по хранителната верига и след това се размножават във влажната и приветлива за тях среда на кухнята, всъщност може да се каже, че кухнята крие смразяващи биологични оръжия, като обекта концентриращ максимума фекални бактерии и бактерии като цяло е кухненската гъбичка. Съветът на Герба е свободно да ползваме белина или препарат на хлорна основа за по-добър ефект в измиването.

Невидими грешки

apocalypse-now-78:40 PM, Сядам да погледам дискът на „Апокалипсис сега“ и си спомням как стар приятел ми казваше, че шедьовърът на Франсис Форд Копола за виетнамската война всъщност съдържа повече грешки при монтажа си от всеки друг филм, за който може да се сетите. Все още се боря с това да открия някой от тези гафове. Защо? Това е основен пример за „изменяща се слепота“ според Дан Симън от Университета на Илинойс в Ърбана-Шъмпейн, а така също и съавтор на The Invisible Gorilla (Harper Collins, 2010). “Много хора са убедени, че постоянно виждат такива грешки, но реалността е друга – ние всъщност забелязваме много малко от тях“. Симънс събира някои впечатляващи доказателства, за да покаже, че е възможно да гледаме към нещо без да го виждаме. В единият от експериментите непознат пита хората минаващи около кампуса за посоки. По време на ефективният разговор, двама души носещи дървена врата минават между непознатият и субектите на разговора. Половината от тестваните се провалят в това да забележат, че докато вратата преминава, непознатият е заменен с човек носещ различни дрехи и с различна височина и фигура.
Моята изменяща се слепота се проявява, защото не е възможно да възприема и запомня всички детайли за света около мен. Множество гафове във филмите са грешки в последователността, при които един обект в дадена сцена изчезва, придвижва се или се появява с изменен цвят в последваща сцена. В случая с „Апокалипсис сега“, може би ограничената ми зрителна памет не запазва достатъчно детайли между сцените, за да разкрие грешките, или пък никога не ги отразява и запомня респективно, или просто не прави сравнение за това – има или няма гафове.

Цензура в четенето

11:20 PM, Преди да скоча в леглото, вземам старо издание на списание, което седи на нощното ми шкафче. Мислех, че двете ми очи се фокусират върху една част от текста, но реално дясното и лявото ми око често се фокусират върху различни части на думите. И независимо че си мисля, че очите ми гладко се плъзгат по протежение на текста, това всъщност е илюзия.
Когато четете правите серия от фиксации, които се осъществяват с бързи движения на очите, наречени сакади. По време на една сакада, очните ябълки се завъртат между 2 и 5 градуса в интервал от 30 до 50 милисекунди. Фиксацията с която се осъществява четенето отнема до 250 милисекунди (Psychological Bulletin, vol 134, p 742). Мозъкът подтиска размазването на думите по време на сакадата, като събира визуална информация само в началото и края. След това интегрира тези снимки, за да осигури усещането за „гладък поток“ от думи, които да достави на езиковата система за обработка посредством визуалният кортекс в задната част на главата.

Невидимият нос

11:40 PM, Да редактира зрителното ми възприятие не е единствения начин, по който мозъкът ми ме мами по време на четенето в леглото. Дори и да имам две очи и респективно два изгледа върху страницата, аз получавам само един от тях. За да постигне този циклопски модел на виждане, визуалната ми система трябва да координира входа от двете очни ябълки прецизно и систематично и впоследствие да го обработи, казва Марк Шангизи, ръководител на департамент в 2AI Labs в Бойзи, Айдахо и автор на Vision Revolution (Ben Bella, 2009).
За да направим лично проучване се подлагаме на следният номер: затварям едното си око и виждам носа си, който сам заема голяма част от изгледа ми. Когато отворя повторно окото, става ясно, че носът ми е всъщност прозрачен – мога да видя докъдето ми стигне погледа през него. Всъщност мога дори да видя бъдещето. За времето в което светлината достига окото ми, на мозъка ми е нужна около 1/10 от секундата, за да я възприеме. Мозъкът в действителност генерира възприятие на това какъв ще изглежда света за тази десета от секундата. Не виждате реалността, а конструкт, такъв който всъщност ви и помага да оцелеете.

Молекулярни машини

11:45 PM, Дока6a0120a5b452fd970c017eea56f6aa970dто седя в леглото и разбърквам вечерното си какао, армия от микромашини в моето тяло започват поход. Машините са семейство от протеинови мотори, наречени миозини, които превръщат химичната енергия в движение. В нервите ми например миозин V, се разхожда на „два крака“ по протежение на писти наречени актинови влакна като е нужно да се отчете факта, че тяхната 74-нанометрова обиколка е по-малко от 1/10 милионна от моята собствена. В мускулите ми, миозин II оформя влакна от приблизително 300 молекули, които също ходят подобно на стоножки по протежение на актиновите влакна, за да карат мускулите ми да се свиват. Всяка миозинова молекула може да развие сила от няколко пиконютона по този начин, според Робърт Крос от Университета в Уоруик, Великобритания. Повдигането дори на 40-грамова лъжица означава, че в ръката ви допълнителни два милиона милиона миозинови молекули работят отборно.
Много повече молекулярни машини вземат участие в сериозната работа да ме поддържат жив, да отварят и затварят клепачите ми, да разширяват зениците ми, да ми помагат да чувам посредством регистриране на движението на косъмчетата разположени във вътрешното ми ухо, а и докато се прозявам да изкарват въздуха от алвеолите ми и да задвижват гласовите ми струни, за да мога да генерирам задоволяващ звук.

Мистериозната прозявка

11:55 PM, След като се протягам и прозявам преди да потъна в съня, си спомням че има доста идеи в пространството, които се стараят да обяснят, защо се прозяваме. Тук може да включите – охлаждане на мозъка, подобряване на вниманието, с допълнителният кислород който поемаме, синхронизирането на настроението ни с други хора.
Друго предложение е, че оголените зъби по време на прозявката еволюират от начин за защита от хищници дебнещи да нападнат сънлив враг. Има и доста други естествено, но тъй като никое от тях или комбинация от тях не са достатъчно убедителни, то аз затварям очи доволен от това, че проникновеното разбиране не принизява стойността на живота, а вместо това усилва чувството ми за страхопочитание пред него.

N00b_Scientist

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s