Archive for November, 2016

В плен

8:20 PM, Измивам купичката от супата и ме побиват тръпки като си спомня за изследване, което показваше как около 100 милиона бактерии си живеят в типичната гъбичка за миене на чинии. Множество от тях са пръчковидни бактерии, които са с фекален произход. Всъщност има повече фекални бактерии като Escherichia coli и Klebsiella в сифона на мивката ми, сравнено с тоалетната чиния след като пуснем водата – „Вероятно затова и кучетата пият вода от тоалетната“, се шегува Чък Герба от Университета на Аризона в Тусон (Journal of Applied Microbiology, vol 85, p 819).

d713dd8232ecd714bf988232daf1fa3a
Обвиняемите са като цяло бактерии произхождащи от суровото месо. Тези бактерии навлизат по хранителната верига и след това се размножават във влажната и приветлива за тях среда на кухнята, всъщност може да се каже, че кухнята крие смразяващи биологични оръжия, като обекта концентриращ максимума фекални бактерии и бактерии като цяло е кухненската гъбичка. Съветът на Герба е свободно да ползваме белина или препарат на хлорна основа за по-добър ефект в измиването.

Невидими грешки

apocalypse-now-78:40 PM, Сядам да погледам дискът на „Апокалипсис сега“ и си спомням как стар приятел ми казваше, че шедьовърът на Франсис Форд Копола за виетнамската война всъщност съдържа повече грешки при монтажа си от всеки друг филм, за който може да се сетите. Все още се боря с това да открия някой от тези гафове. Защо? Това е основен пример за „изменяща се слепота“ според Дан Симън от Университета на Илинойс в Ърбана-Шъмпейн, а така също и съавтор на The Invisible Gorilla (Harper Collins, 2010). “Много хора са убедени, че постоянно виждат такива грешки, но реалността е друга – ние всъщност забелязваме много малко от тях“. Симънс събира някои впечатляващи доказателства, за да покаже, че е възможно да гледаме към нещо без да го виждаме. В единият от експериментите непознат пита хората минаващи около кампуса за посоки. По време на ефективният разговор, двама души носещи дървена врата минават между непознатият и субектите на разговора. Половината от тестваните се провалят в това да забележат, че докато вратата преминава, непознатият е заменен с човек носещ различни дрехи и с различна височина и фигура.
Моята изменяща се слепота се проявява, защото не е възможно да възприема и запомня всички детайли за света около мен. Множество гафове във филмите са грешки в последователността, при които един обект в дадена сцена изчезва, придвижва се или се появява с изменен цвят в последваща сцена. В случая с „Апокалипсис сега“, може би ограничената ми зрителна памет не запазва достатъчно детайли между сцените, за да разкрие грешките, или пък никога не ги отразява и запомня респективно, или просто не прави сравнение за това – има или няма гафове.

Цензура в четенето

11:20 PM, Преди да скоча в леглото, вземам старо издание на списание, което седи на нощното ми шкафче. Мислех, че двете ми очи се фокусират върху една част от текста, но реално дясното и лявото ми око често се фокусират върху различни части на думите. И независимо че си мисля, че очите ми гладко се плъзгат по протежение на текста, това всъщност е илюзия.
Когато четете правите серия от фиксации, които се осъществяват с бързи движения на очите, наречени сакади. По време на една сакада, очните ябълки се завъртат между 2 и 5 градуса в интервал от 30 до 50 милисекунди. Фиксацията с която се осъществява четенето отнема до 250 милисекунди (Psychological Bulletin, vol 134, p 742). Мозъкът подтиска размазването на думите по време на сакадата, като събира визуална информация само в началото и края. След това интегрира тези снимки, за да осигури усещането за „гладък поток“ от думи, които да достави на езиковата система за обработка посредством визуалният кортекс в задната част на главата.

Невидимият нос

11:40 PM, Да редактира зрителното ми възприятие не е единствения начин, по който мозъкът ми ме мами по време на четенето в леглото. Дори и да имам две очи и респективно два изгледа върху страницата, аз получавам само един от тях. За да постигне този циклопски модел на виждане, визуалната ми система трябва да координира входа от двете очни ябълки прецизно и систематично и впоследствие да го обработи, казва Марк Шангизи, ръководител на департамент в 2AI Labs в Бойзи, Айдахо и автор на Vision Revolution (Ben Bella, 2009).
За да направим лично проучване се подлагаме на следният номер: затварям едното си око и виждам носа си, който сам заема голяма част от изгледа ми. Когато отворя повторно окото, става ясно, че носът ми е всъщност прозрачен – мога да видя докъдето ми стигне погледа през него. Всъщност мога дори да видя бъдещето. За времето в което светлината достига окото ми, на мозъка ми е нужна около 1/10 от секундата, за да я възприеме. Мозъкът в действителност генерира възприятие на това какъв ще изглежда света за тази десета от секундата. Не виждате реалността, а конструкт, такъв който всъщност ви и помага да оцелеете.

Молекулярни машини

11:45 PM, Дока6a0120a5b452fd970c017eea56f6aa970dто седя в леглото и разбърквам вечерното си какао, армия от микромашини в моето тяло започват поход. Машините са семейство от протеинови мотори, наречени миозини, които превръщат химичната енергия в движение. В нервите ми например миозин V, се разхожда на „два крака“ по протежение на писти наречени актинови влакна като е нужно да се отчете факта, че тяхната 74-нанометрова обиколка е по-малко от 1/10 милионна от моята собствена. В мускулите ми, миозин II оформя влакна от приблизително 300 молекули, които също ходят подобно на стоножки по протежение на актиновите влакна, за да карат мускулите ми да се свиват. Всяка миозинова молекула може да развие сила от няколко пиконютона по този начин, според Робърт Крос от Университета в Уоруик, Великобритания. Повдигането дори на 40-грамова лъжица означава, че в ръката ви допълнителни два милиона милиона миозинови молекули работят отборно.
Много повече молекулярни машини вземат участие в сериозната работа да ме поддържат жив, да отварят и затварят клепачите ми, да разширяват зениците ми, да ми помагат да чувам посредством регистриране на движението на косъмчетата разположени във вътрешното ми ухо, а и докато се прозявам да изкарват въздуха от алвеолите ми и да задвижват гласовите ми струни, за да мога да генерирам задоволяващ звук.

Мистериозната прозявка

11:55 PM, След като се протягам и прозявам преди да потъна в съня, си спомням че има доста идеи в пространството, които се стараят да обяснят, защо се прозяваме. Тук може да включите – охлаждане на мозъка, подобряване на вниманието, с допълнителният кислород който поемаме, синхронизирането на настроението ни с други хора.
Друго предложение е, че оголените зъби по време на прозявката еволюират от начин за защита от хищници дебнещи да нападнат сънлив враг. Има и доста други естествено, но тъй като никое от тях или комбинация от тях не са достатъчно убедителни, то аз затварям очи доволен от това, че проникновеното разбиране не принизява стойността на живота, а вместо това усилва чувството ми за страхопочитание пред него.

N00b_Scientist

Древната светлина

3:00 PM, Дори нещо толкова ясно като слънчевата светлина, която ни облива след обеда е нещо, което си има и чудатост. Всеки знае, че отнема малко над 8 минути на светлината да покрие разстоянието от локалния ни термоядрен реактор – Слънцето, до Земята. Истинската история на слънчевата светлина е доста по-странна. Всъщност са нужни много хилядолетия на светлината, за да може да избяга от Слънцето на първо място.
На напускащият поток фотони от ядрото да покрие разстоянието до повърхността на звездата , което е приблизително около 700 000 км, са нужно около 3 секунди ако пътят е чист. Да но потокът е постоянно блокиран от колизиите на Слънцето, поради факта, че то е много по-плътно около „сърцето си“. Фотоните пътуват само частичка от сантиметъра между изригванията, което ги забавя невероятно. Като цяло им отнема близо 170 000 години, за да преминат до повърхността.

Залезът в главата ми

circadian_rhythm-1

5:30 PM, Светът се е завъртял откакто съм напуснал леглото. Сега е здрач и инхибиторните протеини в циркадния ми часовник и по-конкретно Per и Cry, са достигнали пика си. Тези протеини намалят производството на Clock, Npas и Bmal, които са активни през деня и подготвят тялото ми, за да може то да прекара още една пълна ротация на планетата. Дълбоко в мозъка ми, SCN абсорбира това парче информация и я предава на епифизата, която секретира мелатонин. Хормонът казва на клетките и органите на тялото ми, че е вече нощ. Започвам да се чувствам уморен.

Ходейки по облаците

6:30 PM, Пресичайки пътя обратно към метрото размишлявам, защо земята се усеща толкова твърда, след като зная, че материята е в действителност 99.9999999999999% празно пространсто. Положително зареденото ядро на атом, където е съсредоточена почти цялата атомна маса, има радиус от 10¯¹5 метра, докато целият атом е с диаметър 10¯¹º метра. Питър Ковъни от Университетският колеж в Лондон обяснява, че „празното пространство“ в атомите, действително няма маса, но носи отрицателен електрически заряд на електроните които са разположени във всеки атом. Отрицателният електричен заряд около атомите на пътя упражнява отблъскваща сила върху негативният заряд на атомите в подметките на обувките ми. Това че не падаме през земята е доказателство за невероятната сила на междумолекулните взаимодействия.

Космическа закуска

8:00 PM, Имам купичка супа пред себе си и е забележително, как крутоните се насочват към това да оформят групички заедно, правейки ги много по-лесно за изяждане. Наречено Ефект на Чериос, този феномен е приложим за всичко, което плува, включително балончетата в бирата и въпросната закуска от сутринта. Обяснение на ефекта идва през 2005 година от Доминик Велла от Университета в Оксфорд и Лакшиминараянан Махадеван от Харвард. Махадеван се забавлява в това да прилага математиката към всекидневния ни живот, от уравнения които да обяснят кройката на костюм, та до какво се случва, когато боята съхне (American Journal of Physics, vol 73, p 817).

0b5759404298ee69de5526875a5cd898_butternut-squash-soup-maple-croutons-580x326_featuredimageОказва се, че крутоните като Чериос нарушават силите на кохезия (сцепление) между молекулите на повърхността на течността. В случая с Чериос, около тях се създава малко понижение в повърхността на млякото, което ги кара да дрейфват един към друг. Те така също са склонни да оформят групи до ръбовете на чистата купичка, защото млечните молекули са много по-силно привлечени към молекулите на повърхността на съда вместо към другите млечни молекули. Това екстра привличане дърпа Чериос към страните на купата. Лекото ми ядене ми показва, че ръкави от допълнително привличане възникват, дори когато силите между частиците са във различни направления, нещо което не е толкова явно за всеки.
Клъстърите от галактики се образуват по аналогичен механизъм с действието на гравитацията. Странното е, че намирам за принизяващо да мисля за космоса като за за купичка супа.

N00b_Scientist

Бързо се върни вкъщи
1:30 PM, Откривам допълнителна форма на пътуване във времето когато ми се налага да присъствам на прес-конференция в непознат район. Пътуването дотам ми изглежда значително по-дълго от пътуването ми обратно до офиса.  Амитав Чакраварти от Университета в Ню Йорк открива, че този ефект е реален. Идеята за това колко време отнема пътуването има общо със субективното усещане кога при пътуването “има още до там” и кога си “почти там”, казва той.
При моето пътуване към конференцията аз откривам познати белези на средата като магазини, сгради, станциите на метрото и т.н., така че първоначалното ми усещане е, че правя по-малко прогрес. Едва след като напусна познатото, аз започвам да чувствам че пътуването вече е започнало както трябва. И не чувствам, че съм почти там, докато не съм фактически там – на мястото.

Обратното е истина за пътуване към дома: Колкото по-скоро напусна работа, толкова по-силно е усещането че правя прогрес. В това време присъствието на познати знаци ми казва, че съм почти у дома.

Магическите яйца

2:00 PM, Решавам да се насладя на лек обяд от варени яйца и тост. Добре свареното яйце ми дава възможност да впечатля зрителите наоколо с трик, който казва НЕ на гравитацията. Завъртете твърдо-сварено яйце и ако го завъртите достатъчно бързо може да наблюдавате как то ще се изправи на основата си докато се върти (вж. видеото –  Танцът на вареното яйце).

Отнема на учени от Кеймбридж и Университета в Йокохама два солидни научни труда, за да се разбере защо (Proceedings of the Royal Society A, vol 460, p 3643 и vol 461, p 1753, респективно). Тайната е, чрез упражнения да се разбере как въртящото яйце превръща силата на триене,  която действа в същата хоризонтална плоскост на масата върху която лежи то –  във вертикалната сила, която повдига яйцето. Отговорът се крие в ефекта на Кориолис, който отклонява обекти движещи се в дадена ротационна рамка. Това е същият ефект, който контролира циркулацията на земната атмосфера и хидросфера. По същият начин силата на Кориолис превръща силата на триене в силата на въртене, която повдига яйцето към вертикалата. Този трик се случва, само когато яйцето е твърдо сварено, защото енергията която му внасяте завъртайки го би действала на суровото яйце по различен начин, т.к. енергията внесена ще се разпръсне незабавно размествайки флуида във вътрешността. Независимо от това обаче ефекта на магическото яйце не е изцяло разгадан. Не разбираме например, защо е толкова трудно да накараме по-рохко яйце да направи същият трик. Теорията също така се проваля в това да обясни защо скоростно въртящото се яйце прави малки подскоци по време на въртенето си, независимо че някои от учените работили по труда спекулират, че това може да е причинено от несъвършености по повърхноста, където яйцето се върти.

Прекатурени филийки

2:10 PM, Повдигайarticle-0-1b9f5d27000005dc-73_638x463ки намазаният с масло тост към устата си го изтървам и воала – той се приземява с намазаната страна надолу, точно в съответствие със закона на Мърфи. Детайлни изчисления на динамиката на въртящата се филия направени от Робърт Матюс от Университета Астън в Бирмингам, Великобритания, показва че тази отчайваща тенденция не е градска легенда. И проблема не е в намазаното масло, теглото на филията или аеродинамичните и свойства. Критичният фактор е височината сама по себе си –  филията изплъзваща се от чинията се завърта толкова бавно, че е нужна височина от почти 3 метра, за да има някакъв шанс да падне върху намазана страна (European Journal of Physics, vol 16, p 172). Матюс потвърждава теорията си използвайки за база опитна постановка с 1000 деца бутащи филия от чинията си, като опитът е повторен с близо 21000 тоста в  масов експеримент подкрепен от Образователният Департамент на Великобритания и производител на масло.

N00b_Scientist

Сбърканото време

8:45 АМ,  Влакът ми за работа закъснява. Когато съседният влак тръгва, получавaм необичайното усещане, че се движа наобратно. Не мисля относно това, защото това е добре позната илюзия за привидно движение, наричанa векция, която е своеобразно подгряване за всички събития през седмицата.

Което е по-изненадващо, е че има връзка между начина по който мисля и моето привидно движение. Нийл Макрей и Линдън Майлс от Университета в Абърдийн, Великобритания, проучват бляновете на студенти, които наблюдават екран на който се прожектират звезди, които или се приближават към тях или се отдалечават респективно, кореспондиращо на изпитването на векция напред или назад. Те откриват, че ако имаме налице векция назад, тя ни кара да мислим за събития от миналото, докато ако векцията е напред тя промотира “мислене ориентирано към бъдещето”. Екипът спори върху факта, дали ефекта се усилва ако движението е истинско, а не илюзорно и това показва как висши области на мозъка са свързани с по-примитивни зони, които се занимават с движението и усещанията. След като най-накрая тръгваме започвам да се чудя, дали това е причината толкова много успели хора да обичат да карат бързи коли?

Да бягаш или да не бягаш

9:3o АМ, Докато се разхождам по станцията на метрото, започва да вали. Без чадър и с офиса ми наблизо съм изправен пред дилемата: Дали ще се намокря по-малко ако се затичам или да продължа да вървя? Този въпрос дълго мъчи изследователи от много общности.

Изчисления публикувани през 1995 от метереолози в Университета на Ридинг, Великобритания заключват, че не си струва да бягаш (Weather, vol 50, p 367). Тази гледна точка бива оспорвана от двама други метереолога хванати в порой по време на работа в южната част на Апалачите близо до Ашвил, Северна Каролина. Томас Петерсон и Тревор Уолис, които работят към Националният Център за Климатични Данни в САЩ, решават че оригиналната статия не е достатъчно обоснована (Weather, vol 52, p 93).  От тяхните изследвания може да се заключи, че бегач би уловил около 30 до 50% от водата падаща върху вървящ човек. Най-голям плюс в случая би имало ако е ветровито и дъжда е обилен – точно тогава и повечето хора е по-вероятно да започнат да бягат…Така че, ще бягам към заслон.

Мозъчно отклонение

9:45 АМ, Свличайки се в офиса бездиханен поглеждам към часовника на стената, за мое учудване сякаш отнема малко повече от секунда на секундната стрелка да се движи межу деленията. Това закъснение е “истинско” в смисъл на това, че реално го изпитвам. Феноменът разкрива как моят мозък изменя възприятието ми за време. За времето което отнема на очите ми да се акомодират и фокусират часовника, мозъка изключва зрението ми, така че да не се разсейвам от размазаното движение. Впоследствие мозъкът ми добавя времето отнето за движението на очите към следващото стабилно изображение, така че да няма пролука в съзнателното ми визуално възприятие. Но освен че стартира възприятието, когато очите ми правят пауза гледайки лицето на часовника, мозъкът ми разширява възприятието на това което съм видял като добавя 50 милисекунди към момента преди да започна да движа очите си, така че секундата на часовника може да изглежда частично по-дълга.

И това далеч не е единствения тип ментално пътешествие във времето което преживявам в един нормален ден.

Наблюдаваният чайник
10:45 АМ, По средата на сутринта вече имам желание за частица от най-популярният наркотик на планетата, този невротоксин популярен още и като кофеин.  И да – отнема доста повече време на кафеварката да заври ако я наблюдаваш благодарение на време-изкривяващият ефект, който вниманието има върху такта на часовника в главата ми. Уорън Мек, невролог в Университета Дюк в Дърбан, Северна Каролина изучава как този биологичен хронометър измерва интервалите в обхвата от секунди до минути, което е съществено важно за множество задачи на ежедневен базис, като например пресмятането дали ще имам достатъчно време да пресека пътя безопасно или слушането на музиката и времето в произнасянето на моите гласни и съгласни докато говоря (Nature Reviews Neuroscience, vol 6, p 755).

Нивото на нервна активност в кортекса ми осцилира и този модел на ритъм се прехваща от стриатума, зона в мозъка която се асоциира с възнаграждението. Честотата на тази ритмичност се управлява от нивото ни на тревожност и се влияе така също и от количеството внимание, което отделяме на часовника. Така че нещата, които искаме да се случат възможно най-бързо изглежда сякаш минава цяла вечност докато се реализират, просто защото сме по-концентрирани върху тях.

N00b_Scientist

Дни на чудеса

Posted: November 6, 2016 in New Scientist

“Дори най-досадните дни, не са просто дни”

Космическият пътешественик

6:45 АМ, Аз лежа дълбоко заспал, без дори да помръдвам в леглото. А дали? В реалността, аз пътешествам през космоса с невероятна скорост. Моята домашна планета се завърта всеки 23 часа, 56 минути и 4 секунди. На Екватора – кръг с обиколка около 40000 км – хората се движат със скорост около 465 м/с, отнесено към центъра на Земята ни. Лежейки в леглото си моята относителна скорост е около 280 м/с.

Мога и да се движа по-бързо ако заема богоподобната точка. Отнесено към Слънцето, аз се движа с около 30 км/с, докато Слънчевата система се върти около сърцето на Млечният Път със зашеметяващите 210 км/с. Дори и Млечният Път се движи също. Гледайки от рамката си за сравнение – ехото от Големият взрив, космическата микровълнова фонова радиация и отнесено към нея, леглото ми се движи със скорост от 600 км/с и хвърчи към съзвездието Лъв.

Време  e за ставане

7:30 АМ, Както по-голямата част от създанията на планетата, от водорасли до гъби и млекопитаещи, клетките на тялото ми се синхронизират спрямо 24-часовото въртене на планетата посредством сложна мрежа от протеини наречени циркадиев часовник. Циркадиевия часовник на цианобактерия е изграден от три протеина, докато повечето клетки на човешкото тяло са базирани на около 20 протеина, което включва и изключва тяхната продукция посредством въздействие върху гените, които ги кодират. Посредством тези циклични вътрешни обратни връзки протеините прецизно регулират собствената си продукция по протежението на 24-часовия цикъл. Дори е възможно да се определи и т.нар “телесно време” посредством измерване на нивата на подходящите или наричани още  “часовникови  протеини” в лабораторни условия. Протеините наречени Clock, Npas и Bmal ускоряват проявите на генните въздействия, докато други наречени  Per и Cry ги забавят. Разбира се далеч по-лесно е просто да погледнете часовника си.

С широко отворени очи

7:35 АМ, Ставането е може би най-трудната част на деня и има добра причина това да е така. Биологичен часовник тиктака във всяка клетка на тялото ми, но главният часовник, който организира всички тях е разположен в супрахиазматичното ядро (SCN), дълбоко в мозъка ми, близо до мястото където се пресичат оптичните нерви. SCN е изграден от два малки клъстъра от  по няколко хиляди нервни клетки и молекулярните часовници, които отброяват в тях се настройват от външни белези като светлина, честота на  хранене както и тъмнината. Сигналът на тялото ми за сутрешното ставане се пренася от моят SCN до специализирани нерви наречени перифорникални орексинови неврони. Те подготвят тялото ми за предстоящият ден посредством организиране на отделянето на заряд кръвна захар от черният ми дроб, последван от ръст на стрес-хормоните като кортизол и алдостерон. Орексиновите неврони също така активират парасимпатиковата част на автономната нервна система, действайки като тригер за увеличение на мускулния тонус, кръвното налягане и метаболизма докато аз се мъча да мина от хоризонтална във вертикална позиция.

Това усещане за сутрин

7:45 AM, Разбирането на телесния ми часовник разкрива защо по-скоро бих се излежавал в старта на работната седмица: регулярният циркадиев часовник се движи с 10-20 минути по-бавно от деня, с други думи – изостава. Това не е проблем през работната седмица, но след уикенд,  в който позволявам часовника на тялото ми да вземе превес над алармата ми за работа, ставането впоследствие за работа в обичайното за това време е еквивалентно на това да стана по-рано с около час. Замесена не е просто умора. Повече сърдечни удари се случват в първите три дни след минаването към лятно часово време през пролетта, точно когато хората трябва да се измъкват от леглото с час по-рано (The New England Journal of Medicine, vol 359, p 1966).

С главата напред

7:50 АМ, Ефектите на относителността върху времето са най-видими със скорост близка до тази на светлината или в присъствието на размазващи гравитационни полета.  Да но парче от времето се променя малко дори след като стана от леглото. Общата теория на относителността на Айнщайн казва, че времето се забавя, когато гравитацията се засилва. По този начин часовниците вървят малко по-бавно на повърхността на Земята, където силата на гравитационното поле е по-силна от тази, която познаваме на орбита.

В леглото разбира се главата и краката ми са на една и съща височина и следователно изпитват едно и също гравитационно поле. Но при все това, когато ставам от леглото, има относително пътуване във времето между главата и краката ми, защото привличането на Земята се различава. Като резултат, ние всички имаме леко по-стара глава върху леко по-младо тяло. Сетнам Шемар от Националната лаборатория по физика в Обединеното Кралство калкулира, че ако седя прав за 14 часа всеки ден, и на база на моят ръст от 1.87 м, то моята глава получава екстра от около 10-¹² секунди всеки ден. Така погледнато за живот от 80 години главата ми ще остарее 300 наносекунди повече от краката ми.

Орехите са си орехи

8:15АМ,  Време е за закуска и отварям нов пакет мюсли. Парадоксално, откривам че по-тежките ядки са събрани на повърхността на пакета. В продължение на десетилетия, физиците обсъждат ядките отказващи да се съобразяват с гравитацията, в частност защото изглежда те имат удобен начин да създадат ред от безпорядъка и отчасти поради факта, че индустриалните инженери винаги се тормозят относно “несмесването” на зърна или прахове при производствените процеси. Повече познато като Проблем на Бразилския Орех, тази загадка изглежда е решена през 1987-та, когато Антъни Росато от Института по технологии на Ню Джърси подсказва. че когато орехите се качват нагоре те създават възможност за по-малките овесени ядки да заемат дупката.
Като контраст няколко овесени ядки биха се изместили, за да направят място на ядките да паднат надолу – относително малко вероятно явление (Physical Review Letters, vol 58, p 1038). Така че случаят е приключен? Не точно, според Сидни Нейджъл от Университета в Чикаго, който за продължително време е впечатлен от физиката на монотонността – от нишките образуващи се в меда, та до пръстените  в чашата кафе.
Нейджъл смята, че разклащането на кутия с мюсли поражда качването както на овесените ядки, така и на орехите към повърхността на опаковката. По-нататъшно разклащане предизвиква плъзгане на овесените ядки към страните на пакета, но това става така просто защото няма достатъчно място за по-големите ядки на орехите да го направят, така бразилските орехи биват изолирани на върха. Но дори и той не е уверен, че Проблемът на Бразилския Орех е решен – “Всеки път, когато мислим че сме разбрали всичко, се случва нещо, което да ни изрита от самодоволството ни”.