КАКВО СИ ТИ?

Posted: May 27, 2016 in New Scientist

gooНашето интуитивно възприемане на самите нас е твърде лесно да бъде преборено…

Има малко неща около нас, които изглеждат по-несъмнено реални за нас от съществуването на нас самите. Може и да сме скептични относно съществуването на света около нас, но как да сме в съмнение за собственото си съществуване?

Не изглежда ли съмнението невъзможно следвайки факта, че има някой, който се съмнява в нещо? Кой, ако не ние самите ще бъде този някой? И докато е неопровержимо, това че ние би трябвало да съществуваме в някакъв смисъл, нещата стават доста по-загадъчни след  като се опитаме да захванем по-добре основата на това, какво точно включва да си “себе си”.

Три убеждения за личността са абсолютно фундаментални тъй като касаят нашето разбиране за това кои сме ние.

Първо, ние гледаме на себе си като неизменими и постоянни. Това не иде да каже, че ние оставаме едни и същи, а че измежду всичките промени има нещо, което остава постоянно и което прави днешното “аз”, същия човек който бях преди 5 години и който ще бъде след 5 години в бъдещето.

На второ място, ние гледаме на себе си като обединител, който събира всичко заедно. Светът за нас представлява в представянето си какафония от образи, звуци, миризми, мисловни изображения, спомени и т.н. В “АЗ-а” те са интегрирани и са единичен образ на света.

Накрая, АЗ-а е посредник. Той е мислещият нашите мисли и изпълнителят на нашите дела. Мястото където светът добива своята цялост и кохерентност, така че да добие използваема форма, с която да можем да комуникираме и на която да въздействаме.

Всички тези убеждения се приемат сляпо и такива каквито са, но поглеждайки към тях отблизо те стават все по-малко и по-малко самодостатъчни.

Изглежда пределно ясно, че ние съществуваме непрекъснато от нашите първи моменти в майчината утроба та до момента на нашата смърт. През времето в което съществуваме като личност, същата тази личност претърпява значителни изменения в убежденията, възможностите, желанията и настроенията.

Щастливата личност от вчера не може да бъде точно същата като например смачканата от тъга днес, но ние със сигурност имаме същата личност днес, която сме имали вчера.

Има два различни модела на АЗ-а, които можем да използваме, за да изучим този проблем: наниз от перли и въже. В съответствие с първият модел, нашата личност е нещо постоянно, което има изменящи се свойства, но остава в същността си непроменена. Като нишката, която минава през всяка перла от наниза, така и нашата личност протича през всеки единичен момент от живота ни, осигурявайки по този начин същност и обединявайки ги. Проблемът с тази гледна точка, е че АЗ-а не може да бъде повечето от нещата, които си мислим че ни дефинират обичайно. Бидейки щастлив или тъжен, бидейки в състояние да говориш китайски, предпочитайки череши пред ягоди, дори и бидейки в съзнание- всички тези са изменяеми състояния, липсата на които не би трябвало да афектира личността, както липсата на единична индивидуална перла няма да промени наниза. Тук обаче идва неясният момент, защо подобен минимален обем от личността има понякога централен статус в живота ни, и с който се съобразяваме.

Вторият модел е базиран на факта, че въжето се държи заедно независимо от факта, че няма единична нишка, която минава през цялото му протежение, а всъщност поредица от припокриващи се една друга по-къси нишки. Подобно на това, нашата личност може да бъде продължителност от припокриващи се ментални епизоди. И докато тази гледна точка си има своята правдоподобност, то са налице и проблеми с нея. Ние обичайно приемаме, че когато мислим за нещо или вземаме решение то го правим с цялата си същност, а не с конкретна част от самите себе си. И се получава така, че в съответствие с тази гледна точка нашият АЗ никога не е представен цялостно в някаква точка, а прилича на въжето, чиито нишки никога не продължават от край до край по цялата дължина на въжето.

След като видимо сме оставени с неприемливият избор между непрекъснатият АЗ несвързан от цялостното ни аз, чиято липса едва ли ще бъде видима, и от друга страна АЗ-а, който всъщност съдържа компоненти от нашият мисловен живот, но не съдържащ конкректна част, с която можем да го идентифицираме. Емпиричните доказателства които имаме до момента сочат определено към “въжената” гледна точка, но това определено не е нещо, което е сигурно. А дори и по-важна и проблемна е същността на второто ни убеждение за АЗ, за това къде всичко става едно цяло.

 Лесно е да се пропусне значимостта на този факт, но нашият мозък осъществява изключително сложна задача, в това да представя цялостната обединена картина на това около нас което наричаме “света”.  Приемете например факта, че светлината пътува доста по-бързо от звука, но при все това визуалните стимули се нуждаят от доста повече време, за да бъдат обработени сравнено със звуците. Слагайки в една кошница заедно тези различни скорости означава буквално, че звуците и образите от едно събитие стават достъпни за съзнанието ни в различни времена (единствено звуци и образи от събитие отстоящо на десетина метра от нас стават достъпни по едно и също време). Това значи например, че видимата “едновременност” на чуването на глас и виждането на движението, което правят устните на говорещия трябва да бъде конструирано от мозъка.

Интуитивното възприемане на резултатите от този процес напомня на театър. Както зрителят седи пред сцената, АЗ-а възприема еднородността на света като съвместява заедно различен обхват от сензорни данни. Би било объркващо ако те не са унифицирани като изход, както ако примерно нашият зрител чуе реплика на актьор преди той да излезе на сцената. И докато тази гледна точка е убедителна, тя среща доста трудности.

Да вземем например простият случай “бета феномен”. Ако  в краят на екран, ъгълът бъде осветен с ярка светлина в една точка и незабавно след това същото се случи със подобна точка в точно противоположният ъгъл, ще изглежда сякаш имаме точка, която се движи диагонално по протежение на екрана.  Това е лесно обяснимо: мозъкът често попълва елементите на дадена сцена използвайки нещо подсказки и изграждайки правдоподобен модел. Но лек финт спрямо този процес дава като резултат интересен ефект. Ако точките са в различни цветове, за пример червена точка следвана от зелена такава, то наблюдателят вижда движеща се точка, която изменя цвета си рязко в средата на диагонала. И това е много странно, защото ако мозъкът попълва липсващите позиции по протежение на диагонала като идеята е от това да се ползва АЗ-а, как той знае че цветът ще се смени преди зелената точка да бъде видяна?

Едно обяснение на бета феноменът е, че нашето  възприемане на ситуацията се “изиграва” в театъра с известно закъснение. Мозъкът не подава информацията за точките когато може, а я задържа за известно време.  След като бъде обработена информацията за зелената точка, двете точки се поставят заедно в перцептуална конструкция, която включва една движеща се точка, която променя цвета си. Тази променена версия впоследствие се “прожектира” в театъра на съзнанието.

За нещастие това обяснение не пасва добре по отношение на факта как възприятието работи. Съзнателните отговори на визуални стимули могат да възникнат при скорост много близка до минималното физически възможно време. Ако към това добавим времето, което е нужно на информацията, за да достигне мозъка и да бъде обработена, то имаме налице ситуацията, че няма достатъчно време оставащо за закъснение с ефективна достатъчна дължина, която ни е нужна за обяснението на бета феномена.

Може би е грешна идеята свързваща АЗ-а и възприемането на унифициран поток сензорна информация. Може би има просто различни неврологични процеси, които се случват в мозъка и различни мисловни процеси случващи се в съзнанието ни без да е налице някаква централна агенция, където всичко пристига и се обработва в някакъв конкретен момент, перцептуалното “сега”.

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s