Archive for November, 2015

Ти, Лекарю…/част 2/

Posted: November 20, 2015 in Uncategorized

Това разбира се е маркетингова стъпка, но има доста хлъзгави стъпала между чашката за уриниране и пръчката с електронният тест за същото. Най-срещаното съмнение е това за акуратността. Ако домашната диагностика произвежда двусмислени, трудни за интерпретация резултати, резултатът ще бъде дори по-голямо търсене на медицински направления.

По подобен начин, високо ниво на фалшиво-негативни резултати може да подведе хората и те да се предоверят и по този начин да отложат нуждата от това да видят лекар,  когато наистина имат нужда от това. Виждаме проблемите, които двата типа грешки причиняват в програми свързани със скрининг на популацията в широк мащаб, което води до изтегляне на скрининга или намаляне на мащаба, защото като цяло те носят повече вреда отколкото ползи по този начин. Друг свързан проблем е този как хората приемат резултатите. Да бъдеш диагностициран със сериозно заболяване може да бъде травматично; без професионална помощ, която да постави резултатите в контекст, това може да бъде дори и по-лошо.
В идеалният случай самодиагностиката трябва да бъде оценена в клинични опити според Анет Плудеман, директор на изследователската програма Диагностични Хоризонти в Университета в Оксфорд. Това с цел да се оцени и прецизността им, а така също и да подсигури това, хората да вземат разумни решения. Вече имаше няколко проведени изследвания свързани с тестовете на пазара. Изключенията бяха наскоро одобрен в UK и USA тест за HIV, мониторинг на глюкозата и тестове за съсирване. Проблемът идва от там, че производителите не са длъжни да провеждат клинични изпитания, за да бъдат одобрени за продажба продуктите им. “Нужна ни е по-добра регулаторна рамка“, мисли Крис Прайс, експерт по диагностика в Университета в Оксфорд. “По-голямата част от съществуващите регулации в Обединеното Кралство, оценяват колко добър е един тест на технологично ниво, но не и по отношение на факта – подобрява или не той потребителското здраве“.

Прецизността вече е проблем за приложенията на смартфоните. За пример – независим тест на 46 приложения замислени да изчисляват колко инсулин хора с диабет трябва да вземат базирано на кръвната им захар и съдържание на въглехидрати в следващото им хранене, открива, че 2/3 носят риска от неприемливо дозиране.

Производителите на следващото поколение диагностични устройства смятат, че могат да се справят по-добре. Регулаторният процес в USA за подобни устройства е все още в работен процес, но се очаква FDA да изисква клинични опити, за да валидира безопасността и прецизността на трикордерите преди те да стигнат до продажба.

И тук Кхан е съгласен: “Ние се целим в това да имаме подобни златни стандарти в лабораторните диагностични тестове, правим доста тестове свързани със стандартните лабораторни тестове и сме добри в това поле“.

Приемайки, че диагнозите са достатъчно добри, следващата задача е да се подсигури това те да имат подходящ последващ медицински отзвук. Наивно е да се смята, че технологията сама по себе си е достатъчна, трябва ви и здравния ви пакет. Това може да значи и просто рецепта или направление към специалист. Но може да бъде замислено и по по-отговорен начин – като например 24-часова грижа.
За да се случи това, DIY-диагностиката ще трябва да бъде приета и от лекарите, независимо че това не изглежда да е голямото препятствие. Лекарите в Обединеното Кралство, вече насърчават хората да правят мониторинг на кръвното си налягане и други индикатори, а Института по здравеопазване и грижа подпомога устройствата за самостоятелен мониторинг на пациентите с диабет и тези които приемат антикоагуланти на кръвта.

Разширяването на мрежата от самодиагностика обаче е и нищо друго освен стъпка в неизвестното. “Ако тестовете са с подходящо аналитично качество и те се приемат като клинично приложими, аз не виждам защо лекарите да не ги поддържат,” казва Прайс. В изследване измежду US-лекари, изследователи от института по здравето PwC установяват, че по-голяма част от половината казват, че биха били доволни да използват данни за витални показатели прехванати от приложение, като основа на която да предписват лечение, а близо 47% заявяват, че биха предписали лекарства базирани на тест, който е бил самостоятелно администриран от пациента.

Качеството по отношение на тестовете ще подпомогне предотвратяване на евентуална епидемия от хипохондрия, подобна на тази която порази хората, когато започна масовото търсене из мрежата за симптоми и превенция на заболявания. През 2008-ма, Ерик Хорвиц от Microsoft Research базиран в Редмънд, Вашингтон съавторства на първото системно проучване на този проблем. Той стига до заключението, че търсенето на медицинска информация в мрежата често води като резултат хората да си мислят най-лошото – феномен наречен “киберхондрия“.

Повечето хора се справят добре, но с въвеждането на тези нови устройства и обещанията, които те дават, ще сме в позицията да балансираме между стойността и цената в долари и в безпокойство.

Потребителите имат и други страхове: притежанието на данните за здравето им. В скорошно изследване проведено от PwC, 76% от хората казват, че са загрижени относно сигурността на медицинските си записи, а 68% относно медицинските данни записани в приложение на смартфона им.  Тук отново компаниите казват, че този проблем е решен. По-голямата част от диагностиката която се провежда по този начин е с криптирани данни, защитена зад пароли и съхранявана на сървъри на компаниите. По този начин потребителите имат собствен папка с информация,  сходно с начина, по който имат електронна поща. Детайлите са анонимизирани и хората могат да решават дали да споделят или не това което е релевантно за даденото приложение. За пример картата на грипа която изгражда Cue. Тези даннни също се пазят сигурно и се пазят на облака.
Естествено има доста което не разбираме по отношение на това, какво точно се случва когато DIY-диагностиката срещне реалният свят. Но някои вече гледат напред в тази посока. Парса е на мнение, че  “съвсем скоро ще усетим и предимствата на ИИ в здравеопазването”.

Машините ще научат всичко, което трябва да се научи за здравето и медицината. Суперкомпютъра на IBM – Watson, вече подпомага лекарите в ракоinflammationвата диагностика и скоро ще бъде осведомен и в състояние да работи и по други състояния. Екипите които се съревновават за наградата Tricorder използват свои собствени алгоритми, но е възможно Watson да се включи в някаква точка, за да бъде създадено дори по-мощно устройство.

Друго обещаващо направление е това да се утилизира по-успешно диагностичната информация, която е налична, но понастоящем не се използва. Вече има налично приложение, което диагностицира типовете рак на очите от селфита. А какво да кажем ако приложим същата методика към цветът на езика ви или измененията в начина, по който пишете на клавиатурата? “Устройствата Tricorder са страхотни, но това което ще бъде по-успешно е да впрегнем устройства, които хората вече имат“, казва Пол Уикс, ръководите по иновациите в сайта за пациентска помощ  PatientsLikeMe. “Наречете го изтощително прехващане на данни, и да – не е толкова секси, колкото модерните устройства, които подсвиркат, но преди две години ние говорихме за Google Glass и всичките приложения около тях. Погледнете какво се случи“.
Едно нещо е ясно: дали сте готови или не, начинът по който диагностицираме заболяванията претърпява сериозно въздействие от DIY намесата. И това е само върха на айсберга, според Ридъл. “Продължавам да повтарям на студентите си: Имах първия си клетъчен телефон, когато завърших колежа, а вие го получавате още в люлката. Така че, те и поколението след тях ще направят така, че диагностиката да се случва по главозамайващ ни начин, за който дори не можем и да си представим в момента.”

Advertisements