Вратите на възприятието

Posted: March 10, 2015 in Molecular Gastronomy, New Scientist

5-senses-web

Вкус, зрение, звук, мирис, досег…Това ли е наистина единственият начин да опознаваме света?

Направете нещо в мое име, бихте ли? Затворете очи. Сега изпънете ръце. Как знаете къде точно са те? Сега размърдайте пръсти. Как знаете, че те се движат? Направете всичко това стоейки само на един крак (очите са затворени, нали запомнихте). Паднахте ли, и ако да – заболя ли ви?

Не е изненада, че трябва да благодарите именно на сетивата си, за справянето с тези всички умения. Но на кои? Определено не са зрението, слуха, вкуса, мириса или усета.

В училище все още ни учат, че има пет сетива – идея, която произлиза от Аристотел и се просмуква в популярната култура –  бройка, която е в разрез с науката. Опитайте да хванете кубче лед с едната ръка и зачервен ръжен с другата и ми кажете, че това което усетихте може да бъде приписано на някое от петте.

Идете да покарате блъскащи се колички в някой увеселителен парк и после ме убедете, че всичко което ще изпитате може да бъде сведено до звук, светлина и усет. Очите ви навярно още са затворени!

Има доста повече усещания от тези пет категории. Така че, колко сетива имаме?

В някои отношения отговорът на този въпрос зависи до голяма степен от това как делим сензорните си системи. За пример можем да класифицираме сетивата според природата на стимуланта. В този случай (ако ли беше така) има само три типа, а не пет – химични (възприемани като вкусове, миризми или “вътрешно“, както е с кръвната захар) механични (чуване и тактилни възприятия) и светлина (зрение). Някои животни разбира се имат електро-възприятия или магнитни сетива.
Всички тези групи усещания изискват напълно различни сензорни системи. Нещото, което се разтваря върху езика и дава аромат, който прониква в носа и пасва върху рецептор е съвършено различно от механичното движение на фоликул на косъм във вътрешното ухо или фотона удрящ ретината.
Но ние можем лесно да разделим допълнително тези изброени и да дефинираме “сетивото” като система изградена от специализиран тип клетки, които отговарят на специфични сигнали и “докладват” на определени части от мозъка.  За пример, вкусът може да бъде разглеждан не като едно сетиво, а като пет – сладко, солено, кисело, горчиво и “умами”, японска дума за вкуса на глутамата, който ни носи усещането за вкусовете на месото.

Зрението може да бъде разглеждано като едно сетиво (за светлина), като две (за светлина и цвят) или като четири (за светлина, червено, зелено и синьо). При някои животни има ретинални клетки, които реагират единствено на движение. За някои хора това би било отделно сетиво.
Невролозите класифицират болката като повърхностна, телесна или вътрешна в зависимост от това, къде се усеща – но означава ли това, че са различни сензорните системи на които се основава възприятието или просто са въпрос на положение върху и в тялото?
Много хора биха се съгласили, че могат да усетят температура, натиск, докосване, свързана позиция (проприоцепция), телесно движение (кинестезия), баланс и усещания асоциирани с пълен мехур, празен стомах или жажда.  Но има контролни системи в тялото, които не можем да разберем дори и бегло – например усещането за pH на гръбначномозъчната течност.
И вземете слуха. Това едно сетиво ли е или стотици, по едно на всяка кохлеарна клетка? Това може би отвежда нещата твърде далеч, но е интересно да се отбележи, че ние можем да загубим високочестотният си слух без да губим нискочестотната острота и обратно. Така че, може би е правилно да ги разглеждаме отделно.

И колкото повече изучаваме и разбираме структурата на сензорните си органи, то разбираме, че толкова повече усещания имаме. Но колкото и интригуващо да е, усещането само по себе си не е толкова важно. Когато говорим за сетива, това което имаме впредвид са усещанията или възприятията. Защото в противен случай не бихме оперирали като форми на живот на много по-високо ниво от една амеба или растение например.

Голямата част от природата се движи водена единствено от две сетива – типично светлина и усет. Растящото растение следва видимото движение на Слънцето или пък Венерината мухоловка, която се затваря и хваща насекомо, реагирала просто на механичният стимул.

Ние от друга страна – виждаме светлина и сенки, но възприемаме обекти, пространства и хора, както и техните позиции. Чуваме звуци, но възприемаме гласове или музика или приближаващият трафик. Помирисваме и вкусваме комплексна смесица от химични сигнали, но възприемаме сместа като сладолед или портокал или пържола.

Перцепцията е “добавена стойност“, която организираният мозък придава на чистата сензорна информация. Перцепцията отива далеч отвъд палетата от усещания и включва паметта, предишният опит и обработка от висок клас.

Това което чувате за пример, е не проста сума от звуци събрани от всяко ухо, а доста по-голяма картина. Различни процеси влизат в играта, някои от които позволяват на мозъка да разбира посоката на шума. По-сложни процеси пък ни позволяват да отделим един звук, докато слушаме друг. В добре познатият “феномен на коктейл-партито“, за пример, ние игнорираме всички странични звуци, докато вземаме участие в разговор, но можем бързо да превключим фокуса, ако някой спомене името ни. Изводът тук е, че ние винаги “слушаме” страничните звуци, но не винаги ги “чуваме“, с изключение когато това придобие значение. Перцепцията ни отива далеч отвъд простите усещания.

Висшите животни имат да решат един-единствен проблем на оцеляването в живота в момент когато срещнат друг обект – да го изям ли, да бягам ли от него или да се сноша с него? Във вземането на това решение, те получават обширна помощ от всичко онова, което са получили от този нов опит и бивш сходен на този. Но по-примитивните животни, които са с по-ограничено неврално оборудване е по-лесно да бъдат излъгани от ярко-оцветени цветя или противници, които могат да се подуват на размер, имат белези, които приличат на очи или миришат на нещо несвързано с тях, без да споменаваме всички други трикове,  които еволюцията се е научила да играе.

Докато животното с обширна перцепция не е оставено само на снизхождението на примитивните си усещания.

Кари Виел - Алегория на Сетивата

Кари Виел – Алегория на Сетивата

n00bscientist.wordpress.com agrees to indemnify RBI and New Scientist against any claim arising from incorrect or misleading translation.

Следва продължение

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s