Иди напред и се размножи – част 2

Posted: February 28, 2015 in New Scientist

Пристигнали мъртви

Голямата опасност са космическите лъчи – енергизирани протони и други заредени частици, които са в състояние да размажат части от ДНК и ерго самата ДНК. Ние сме защитени от космичните лъчи посредством земната атмосфера и соларният вятър, но в междузвездното пространство, микробите-пътешественици в малката капсула-семе, ще посрещнат радиацията незащитени.
Знаем, че те ще се справят за известно време, навярно дори няколко години. Бактерия оцеля за повече от 18 месеца извън Международната Космическа Станция. По-дълготрайно излагане ще бъде и по-голямо предизвикателство, може би не толкова смъртоносно според Луис Дартнел от Университета Колидж в Лондон. Той изучава потенциала на микробите за оцеляване на Марс. “Числата ще свършат своята работа ако можете да изпратите достатъчно микроби-пътешественици във всяка капсула. Голяма част ще измрат по пътя от радиация, но малка фракция ще оцелее.

No_panspermia_zone_by_cpufx

След милиони години и недостатъчна защита, около една на милион сухо-замразени бактерии ще оцелее, пресмята Дартнел. При скоростта, която може да ни бъде осигурена от соларния съд според очакванията ни и пресмятанията на Моднър, милион години са достатъчно дълъг период, за да се пропътуват около 500 светлинни години. Факт е, че може би няма да има значение дали микробите са пристигнали мъртви. Пол Уесън, астрофизик от Университета Херцберг в Канада, смята че дори разпокъсани тела на микроби, и просто фрагменти от ДНК и други биомолекули, могат да накарат живота да се развие. Той нарича идеята си – “некропанспермия“.

Алтернативно решение е покритие дебело няколко метра върху космическият кораб, което би минимизирало голяма част от космичните лъчи и респективната увреда от тях. Друго решение е да се съживяват от време на време “пътниците”, за да могат да поправят повредите по ДНК  и впоследствие пак да се суспендира състоянието им.

Тези опции разбира се биха изисквали доста по-голям космически кораб, което проваля идеята на Моднър – а именно да се направи директната панспермия относително евтина. И преди всичко проект, който няма да донесе плодове дори за милиарди години и чийто успех или провал ще бъде неизвестна величина, изглежда не много атрактивен по отношение на привличането на големи обеми субсидиране.

6a00d8341bf67c53ef0120a8883ee2970b-300wiЦената на нискотехнологичният подход визиран от Моднър зависи от доста фактори. Колко капсули трябва да се приземят на млада планета, за да могат да речем да имат някакъв шанс да се установят? Моднър предлага стотици, докато МакКеу се чувства по-оптимистично – “Шансовете на някакъв индивидуален организъм да се развие или на някаква отделна капсула да попадне на плодородна почва е нищожен разбира се. Добрата страна е, че ще е лесно да се направят милиарди от тях. Милиарди, може би много милиарди ще са нужни, Дори най-близките планетарни системи са дребни цели и повечето капсули ще пропуснат. Минусът е също, че планетарните системи са подвижни цели и ще е нужно ултра-прецизно измерване на движенията им преди да се изпрати някаква неуправлявана мисия до тях и същата да има някакви шансове за успех.  Това би трябвало да е възможно със следващите поколения от масиви телескопи до няколко десетилетия.”

Марк Милис от Фондацията Тау-Зеро, който промотира изучаването на междузвездните пътувания е скептичен в това отношение: “Трудно е да се уцели междузвездна цел, и е много по-трудно да се уцелят такива цели с пасивни кораби, вместо с такива, които могат да коригират курса си докато се движат.
Целта се превръща в малък проблем в един от грандиозните планове на Моднър. Той се надява да засели цели региони с формиращи се звезди, които съдържат десетки нови звезди, като например облака Ро-Офиучи, разположен на около 500 светлинни години (на снимката по-долу).

Rho-200-450D-NoFilt-800-2013-0409-0410--81x300--640x

Това е голяма цел и не е проблем да бъде улучена. Негативът тук е, че подобна масивна бомбардировка ще изисква вероятно милиони пъти повече капсули, отколкото единична планета или диск от формиращи се планети. А и след като са веднъж там, повечето от неустрашимите твари може да се наложи да чакат милиони години докато нещо твърдо се формира, като през цялото време ще бъдат изложени на интензивен дъжд от космическа радиация.
Ако флотата от елементарни космически кораби не може да се справи, то може би ще ни е необходим по-изискан в технологично отношение подход. Сал задвижван не от слънчеви лъчи, а от огромни лазери на земна орбита би могъл теоретично да развие скорост от хиляди километри в секунда, съкращаващ времето за пътуване и излагането на радиация и фактически дори би могъл да бъде прицелен по-прецизно отколкото слънце-задвижваните кораби. Сложна роботизирана система пък би могла да навигира микробиалните пътници към по-обещаващи нови светове.

И докато предизвикателствата са огромни, без съмнение е факта, че ще бъде по-лесно да се изпратят бактерии вместо хора. Те са просто наши далечни роднини, но както Моднър се мотивира – родът си е род. “Животът е едно голямо семейство и целта на живота е да се разпространява. И ако успеем да засеем живот на няколко стотин планети, реално можем да стартираме множество вериги от еволюция. Надявайки се някои да еволюират до разумни същества.”

МакКей се съгласява тук – “Разглеждайки Вселената ние търсим и виждаме редица различни неща, но нещото което е може би най-интересно е, единственото нещо което има извор на стойност, е животът. Харесвам аргумента, че хората трябва да търсят, за да разширят богатството и диверсификацията на живота.

Пълна анихилация

Налице е разбира се риск, че правим нещата точна наобратно. Присъствието на земни колонисти може да предотврати нови форми на живот да еволюират. Дори по-лошо, колонистите биха могли да унищожат нативните форми на живот.

Или пък да вземем под внимание следната обратна ситуация – “Как бихме реагирали, ако друга цивилизация изпрати на Земята направляван пакет за панспермия съдържащ извънземни микроби и той афектира земната биосфера по негативен за нас начин? Ако не сме сигурни, че микробите няма да навредят на вече съществуващ живот, то по-добре е да не ги пращаме. Единственият довод може би като последен пристан е, ако планетата ни е изправена пред пълна анихилация от надвиснал соларен инцидент, астероид или катастрофа с комета.

Други са по-малко разтревожени. “Моето усещане е, казва Дарнел, милиарди капсули-семена могат да бъдат пратени до облаците, в които се формират новите звездни системи и де факто да се адаптират към техните условия, по този начин ще бъдат по-добре екипирани и по-добри в това да надделеят над нови пристигащи, но това може и да не се случи разбира се.”

Предназначени за целта телескопи като телескопа на НАСА – Terrestrial Planet Finder биха могли да търсят знаци от живот в други светове преди да се пратят каквито и да било капсули. Те разбира се не са в състояние да открият някакви ранни етапи на развиващ се живот, но те ще разкрият дали има установена вече биосфера. Ако не открият такива знаци, това ще е доказателство, че животът там не е готов за начало и се нуждае от услужлива ръка.
Ако от друга страна живота, който открием е изобилен, то няма да има нужа от направлявана панспермия. Галактическо партньорство от подобен род с извънземен живот може да бъде знак, че живота е готов да еволюира или разпространи бързо между звездните системи посредством натурална панспермия или и двете заедно.
Или може би както Карл Сейган предложи през 1966 г., че друга цивилизация е имала тази идея преди милиарди години и успешно е разпръснала семена по протежение на галактиката.

Били ли са нашите предци самотни оцелели в малък звезден кораб, който се е разбил кацайки върху гола и безплодна планета далеч от дома?

n00bscientist.wordpress.com agrees to indemnify RBI and New Scientist against any claim arising from incorrect or misleading translation.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s