Аз съм легион* – част 1

Posted: February 9, 2015 in New Scientist

Безброй микроби живеят в самите нас, правейки ни това което сме…

Gut-flora-for-good-health

В Института по Генома към Университета във Вашингтон проявяват необичаен интерес към бебешкото ако. Те се надяват, че изследването на пресни проби от местното неонатално отделение ще им помогне в отключването на мистерията засягаща некротизиращите ентероколити, болест на червата, която убива до 1/10 от родените преждевременно бебета.

Заболяването засяга бактерия естествено, само че засега е трудно да се хвърли вина върху конкретна една такава, подсказвайки ни че това може и да не е инфекциозна болест в конвенционалният смисъл. Една от възможностите е причината да е прекъсването на връзката между чревна бактерия и тялото.  Ако е така, абнормална комбинация от бактериални видове в техните изпражнения, би могло да индикира кои бебета ще заболеят. Това е това, което търсят в Вашингтонският Университет в Сейнт Луис, Мисури.

Изследването е част от по-голямо начинание наречено Международен Консорциум за Човешкия Микробиом, който се цели в това да идентифицира и изучи всички микроби живеещи в и извън телата ни. Това начинание трансформира нашето разбиране за организмите колонизиращи вътрешностите ни. И реално се разбира, че “вредителите”, които полагаме неимоверния усилия да изтребим с антибактериални спрейове, като цяло не са наши врагове. Всъщност сме “заключени” в една интимна и витална връзка с тях, и това оформя физическото ни развитие, помага да се тренира имунната ни система и ни екипира с комплект от метаболитни свойства, които иначе не бихме притежавали.

Всеки от нас е част от огромна и сложна микробо-човешка екосистема, която е по-малко индивидуален и по-скоро “суперорганизъм“. Виждането на нещата в този аспект кара изследователите да развият по-холистичен подход към изучаването на човешката биология. И вместо да визират некротизиращите ентероколити като обикновено инфекциозно заболяване за пример, то можем да гледаме на тях по-скоро като на нещо като екологична бедствие – катастрофичен сценарий във взаимодействието между видове.

По сходен начин заболяване като Болестта на Крон и дори състояния като затлъстяването и диабета, биха могли да имат корени в отношенията ни с нашата вътрешна флора. Всъщност повишаващата се превалентност на тези състояния подсказва, че вътрешната ни еко-система е вероятно изправена пред заплаха причинена от модерният начин на живот и съпътстващите здравословни проблеми. И може би скоро ще се тревожим както за биоразнообразието около нас, така и за това във телата ни.

Микробиолозите изучаващи човешкият микробиом обожават да цитират статистически данни и без съмнение числата са главозамайващи. Нормално човек е дом на около 100 трилиона микроба, повечето от които бактерии, но така също и вируси, гъби, протозои и археи. Ти човеко, всъщност си малцинство в своето собствено тяло: микробите те надвишават като брой  спрямо твоите собствени клетки в порядък от 10 към 1. Твоите микроби може би добавят няколко килограма към теглото ти и те са образно казано навсякъде, колонизирали са червата, устата, кожата, нежните тъкани и гениталиите. Всъщност единственото време, когато някой е свободен от микроби е в утробата.  Ние сме родени на 100% хора, но умираме на 100% в микробиален вид. Между тези две състояния има просека от неизучена екология, която ни помага да сме това, което сме.

Никъде другаде трансформацията от индивидуален към суперорганизъм не е толкова драматична както е в червата, които се явяват дом на по-голямата част от нашият микробиом. По време на нормално раждане, бебето захваща вагинални и фекални микроби от своята майка. По този начин бебетата родени чрез цезарово сечение придобиват различен комплект микроби от ръцете на хората, които ги израждат.

През първите няколко месеца от раждането чревната флора претърпява няколко драматични изменения, като различните видове се вкореняват и почват да процъфтяват, отговаряйки на развитието на имунната система на бебето и измененията в средата му и начина на хранене. Има големи разлики между отделните индивиди в зависимост например от това дали новороденото е кърмено или не. Докато навърши 3 години, по-голямата част от чревната флора вече е оформена, с най-голямата част от тези микроби заселени в дебелото черво.

Всеки от нас носи стотици видове от общо възможен репертоар от повече от 1000 различни микроба  (Nature, vol 464, p 59). Тази вариация между хората рефлектира фактори като генна карта, начин на живот, околна среда и хранене. Като цяло обаче, много микробни видове се съвместяват от всички нас, а последните изследвания показват, че общата екологична композиция на микробите в храносмилателната система, попада в една от трите функционални групи или “ентеротипи”. (Nature, DOI:10.1038/natureo9944).

Няма никакво съмнение, че ще бъдем в сериозни неприятности без тази вътрешна менажерия. Балансирана и здрава чревна флора ни пази, за да не могат болестворните микроби да окупират техните предпочитани ниши. Чревната флора има дял и в разработката на имунната система.

*(Бел.авт) – В Евангелие от Марк 5:9, пише, как Христос пътувал към Герасена и на пътя му се изпречил мъж, който изглеждал изглеждал отпаднал и с бесен поглед. Съсухреният човек заговорил Божия син, който искал да узнае какво е името на клетия. А той отговорил: Легион ми е името; защото сме мнозина.

n00bscientist.wordpress.com agrees to indemnify RBI and New Scientist against any claim arising from incorrect or misleading translation.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s