ГОДИНАТА НА МРАКА

Posted: January 26, 2015 in Uncategorized

През 536 година, слънцето помръква и светът се разтреперва, водещо след себе си глад, мор и падения на империи. Нови доказателства сочат към двукратно нанесен апокалипсис.

“Слънцето започна да помръква посред деня и луната посред нощта, а океана беше бурен и разпенен от 24-ти март на тази година до 24-ти юни на следващата…И тъй като зимата беше толкова сурова, с тъй нежелани количества сняг, то птиците изчезнаха… имаше нищета…измежду хората…и зли неща”

      Закари от Митилен (Хроники, 9.19,10.1)

Годината е 536-та и византийският историк Прокопий Кесарийски точно пристига в Южна Италия. Балансът на силите в Средиземноморието е в непрекъснат обрат: Вандали  плячкосват Рим през 455 г. и Западната Римска Империя пада през 476 г. Юстиниан I – византийският (или Източно Римски) император е избран, за да върне загубените територии. След успешна кампания срещу Северно-африканското вандалско кралство през началото на 530-та, той пренасочва армията си, за да си върне Италия.

И вече както Прокопий споменава нещо странно се случва. Слънцето помръква и мрака продължава повече от година. Има замръз и снегове през средата на лятото – зимата реално не приключва. От Италия до Ирландия, от Китай до Централна Америка, 536-та година бележи началото на продължил десетилетия студен капан, заобиколен от хаос. Религии губят поддръжници, градове умират и една от най-големите епидемии от чума в историята  избива близо четвърт от населението на Византийската Империя. Армията на Юстиниан успява да си възвърне Рим, но отслабената му империя е прекалено голяма и трудна за контрол и той скоро загубва територии отново.

В почти всеки регион на света по това време, периода е белязан с лошо време, социални угрози и смърт. Климатичният обрат в голяма степен изменя хода на историята. Тригера на това захлаждане дълго си остава мистерия. Но сега вече сме близо до това да идентифицираме виновника, или виновниците.

Първото доказателство за 536-та година идва от изследване проведено през 1980 г. от двама геолози от NASA – Ричард Стотърс и Майкъл Рампино. Те хвърлят мрежи в дълбините на ранните исторически записи търсейки сведения за вулканични изригвания около Средиземно море. Те заключват, че в периода има поне седем големи изригвания преди 630-та г., включая това през 79 г., което затрупва Помпей.

И докато има поне четири сведения, включително това което споменава Прокопи – за 18-месечен период на  необичайно мрачни небеса и започнали около 536-та г., то няма директни сведения за вулканични изригвания по това време. Стотърс и Рампино правят заключение, че може би става дума за масивно изригване на хиляди мили от континентална Европа.

И това е определено правдоподобно, изригването на индонезийския вулкан Тамбора през 1815 г. е последвано от “година без лято” по протежение на северното полукълбо (и може би ни е дало Франкенщайн и велосипедите). Историческите сведения сочат, че 536-та е била по-сурова от 1815 г., но може ли да им се вярва?

-Скоро пълният текст-

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s