Зимата на несравнимият студ

Posted: January 25, 2015 in New Scientist

Хора в цяла Европа се събуждат на 6-ти януари 1709 година и разбират, че температурата е паднала рязко. Три-седмичен замръз е последван от кратко отпускане, след което живакът се потапя наново и остава там. От Скандинавия на север до Италия на юг и от Чехословакия на изток до западното крайбрежие на Франция – всичко се превръща в лед. Морето замръзва, езера и реки замръзват, почвата замръзва в дълбочина до метър и повече. Добитъка умира от студ в кошарите, пилетата замръзват и падат, дървета се разцепват и пътници умират от студ по пътищата. Била е най-студената зима за последните 500 години.

В Англия наричат зимата на 1709-та – Големият Студ, три месеца на мъртвешки студ, който довежда със себе си гладът и бунтовете за храна. В Скандинавия, Балтийско море замръзва толкова сериозно, че хората са могли да ходят по повърхността чак до април. В Швейцария, гладни вълци се вмъкват в селата. Венецианци се плъзгат по замръзналата си лагуна, докато на италианското западно крайбрежие, моряци на борда на английските военни кораби измират от студа.

Venice Frozen Lagoon of 1720 by Gabriele Bella

Venice Frozen Lagoon of 1720 by Gabriele Bella

Вярвам, че Студът беше по-голям (ако не толкова всеобхватен) от всеки друг по протежение на историята на човеците,” пише Уилям Дернам, един от английските най-педантични метеорологични наблюдатели. Бил е прав. Триста години по-късно, 1709-та все още държи рекорда за най-студена европейска зима в последните 500 години. Дернам е бил ректор на Ъпминистър, разположен на североизток, близо до Лондон. Той проверява термометъра и барометъра по три пъти дневно от 1697 г. Сходно отдаден наблюдател кръстосвайки Европа прави същото и съпоставени записките им са забележително близки като стойности.

През нощта на 5-ти януари, температурата пада драматично и продължава да пада. На 10-ти януари, Дернам отчита -12 °C, най-ниската температура, която някога е измервал. Във Франция, живакът пада дори по-ниско. В Париж той потъва до -15 °C на 14-ти януари и остава там за 11 дни. След кратко повишение в края на месеца, студът се завръща отмъстително и остава до средата на март. По-късно през годината Дернам пише за Британското кралско дружество детайлен документ за  периода на студа и разрухата която идва след него.

Рибата замръзва в реките, дивечът пада в полетата и умира, малките птици загиват в порядъка на милиони. Загубата на нежни плодове и екзотични плодове не е била изненада, но дори силно устойчивите дъб и ясен, не издържат. Загубата на пшенична реколта е била “обща болест“. Но английските проблеми са незначителни съпоставени със същите отвъд Ла Манша.

Във Франция, студът стяга цялата страна, както и Средиземноморието. Дори кралят и придворните му в изящният дворец на Версай се борят да се стоплят. Дукесата на Орлеан пише до леля си в Германия: “Седя до ръмжащият огън, барикадирала съм с параван вратата, която е затворена, така че да мога да стоя завита с кожа около шията си, кратата ми са в ботуши от меча кожа и въпреки всичко треперя от студ и едва държа писалката. Никога през живота си не съм виждала зима като тази.”

В по-скромните домове, хората лягат в леглата си и се събуждат със замръзнали пискюли на нощните си шапчици. Хлябът на хората замръзва толкова здраво, че е била нужна брадва за нацепването му. Според документ от Бон, Бургундия – “пътници замръзват из страната, добитъка в кошарите, диви животни в горите; почти всички птици измират, виното замръзва в бъчвите и открити огньове се палят, за да топлят бедните“. От цялата страна пристигат съобщения за хора открити замръзнали от студа. И с пътища и реки блокирани от студа е било почти невъзможно транспортирането на храна до градовете. Париж чака три месеца за пресни доставки.

Идва дори по-лошо. Навсякъде плодовете, ядките и маслиновите дървета умират. Зимната реколта е била унищожена. Когато пролетта най-накрая пристига, студът е заменен от влошаващ се хранителен недостиг. В Париж много хора оцеляват единствено защото властите, страхувайки се от бунтове, успяват да убедят богатите фамилии да осигурят т.нар кухни за супа. Без пшеница за направа на хляб, някои селяни правят “брашно” мелейки папрат, смесвайки листата с листа на коприва и магарешки бодил. През лятото има репорти за гладуващи хора в полетата, “ядящи трева подобно на овцете“. Преди да свърши годината, повече от милион души измират от студ или глад.

Фактът, че толкова много хора описват в записки студа, подсказва че зимата на 1708/1709-та е била необичайно лоша, но точно колко изключителна е била?

През 2004-та, Юрг Лутербахер, климатолог в Университета в Берн, прави помесечна реконструкция на климата в Европа от 1500 г. насам, използвайки комбинация от директни измервания, представителни индикатори за температурата като пръстени на дърветата и ледени ядра, както и данни събрани от исторически документи. (Science, vol 303, p 1499). Зимата на 1708-1709 г. е била най-студената. По протежение на големи части от Европа, температурата е била със 7 °C под средната за Европа през 20-ти век.

Защо е било толкова студено е трудно да се обясни. Малката Ледена Епоха е била кулминацията и Европа преживява климатично турбулентни времена: от 1690-та започва низ от студени лета и провалени реколти, докато лятото на 1707-ма е толкова горещо, че хора умират от топлинно изтощение. Като цяло климатът е по-студен, слънчевото греене е в най-ниската си точка за милениума. Има няколко силни вулкански изригвания през 1707-ма и 1708-ма, включително Фуджи в Япония и Санторини и Везувий в Европа. Те оформят прашен облак, който бива засмукан високо в атмосферата, оформяйки покривало по протежение на Европа. Подобна прашна шапка обикновено води до по-хладни лета и понякога по-топли зими, но климатолозите считат, че по времето на тази постоянна студена фаза, прахът може да е причинил понижение както на на летните, така и на зимните температури.

Но никое от тези събития не е виновник за изключителността на тази зима. “Нещо необичайно се е случило,” казва Денис Уелър, климатолог в Университета в Съдърланд.  Като участник в проекта на Еврпейският съюз, който се цели в това да реконструира последните 1000 години на европейския климат, Уелър извлича данни от дневниците на Кралския флот, които отразяват дневни наблюдения на вятъра и времето. “С данни на дневен базис, можеш да възпроизведеш много достоверни месечни осреднени стойности, но така също и можеш да видиш какво се е случило от един ден към друг,” казва той. Заедно с колегите си компилират база данни от дневните наблюдения простиращи се обратно до 1685-та, за районът на Ла Манша. “Това е ключова климатична зона. Времето тук отразява по-широки условия по протежение на Атлантика, където е мястото, в което при нормални условия се заражда по-голямата част от европейският климат.

Най-вероятната причина за студените зими в Европа е обичайно леден вятър от Сибир. “Това което се случва в една нормална зима обикновено са продължителни източни ветрове с добре оформен антициклон над Скандинавия, който засмуква студен въздух от Сибир, вместо това обаче имаме според данните предимно южни и западни ветрове, които пък носят топъл въздух към Европа. Имало е само инцидентна активност включваща северняци и източни ветрове и това не е било за повече от няколко дни,” според Уелър.

Друго странно откритие е, че януари е бил необичайно наситен с бури. Зимните бури носят след себе си по-меко време над Европа. “Тази комбинация от студ, бури и западни ветрове подсказва, че някакъв друг механизъм е бил отговорен за точно тази зима.”

Може би не е толкова лесно да се достигне до обяснение за Големият Студ от 1709-та, но неочакваните климатични модели разкрити в данните от Уелър, разкриват колко важни са реконструкциите на климатичните промени. “Нуждаем се от обяснение на естествените вариации на климата в последните няколко столетия, така че да можем да разнищим факторите, които действат върху климатичните изменения. Но преди да направим това, казва Уелър, трябва да се убедим – кои са причините за тези промени в детайли. Климатът не следва един постоянен модел, факт е че и по-топли и по-студени периоди, сухи и влажни периоди, не винаги могат да бъдат обяснени с помощта на едни и същи механизми.

Две десетилетия след ужасната зима, климатът се затопля много скоростно. “Някои хора посочват този факт и го ползват като основа на мнението си, че затоплянето в наши дни не е нищо ново. Но това са несравними неща. Факторите причинили затоплянето тогава са много различни от тези действащи днес.

n00bscientist.wordpress.com agrees to indemnify RBI and New Scientist against any claim arising from incorrect or misleading translation.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s