Иди напред и се размножи – част 1

Posted: January 15, 2015 in New Scientist

Ако ли няма живот на съседните планети, нека тогава да го изпратим там

Първата междузвездна експедиция изпратена от Земята беше провал. По време на дългото пътуване повечето от пасажерите загинаха от радиационна болест. Когато накрая космическият кораб пристигна, той катастрофира при кацането на повърхността на неприветлив и пуст свят. Капсулата се разцепи при отварянето и непознатият въздух довърши по-голямата част от останалите живи изследователи. В течение на следващите дни, някои от оцелелите не издържаха на високите температури, докато други загинаха след като пиха от киселинните басейни.

travailНо един силен оцеля. Скоро дори имахме по-добра новина: нашият изследовател се раздели на два клонинга. Земен живот се репродуцира за първи път под светлината на чужда звезда. Поколението му мутира и започна да се адаптира към новият си дом, евентуално разпростиращи се по протежение на планетата и еволюиращо в нови форми на живот. Това е една малка крачка за микроорганизма, но един голям скок за техният вид.

Защо бихме искали да заменим Капитан Кирк с бактерия? Защото мечтата за хора пътуващи към други звезди, дори и не толкова невъзможна, може да се окаже неприемлива.

Ако не можем да идем персонално, то тогава вместо това нека наемем наши едноклетъчни братовчеди като астронавти. “Ние сме в точката, в която почти имаме възможност да изпратим микроорганизми към съседни светове,” казва Майкъл Моднър от Държавният Университет на Вирджиния в Ричмънд. “Можем да генерираме огромно количество живот във Вселената. Това би дало цел на нашето собствено съществуване.

Идеята, че прости форми на живот могат да бъдат пренесени от планета на планета, познато като панспермия, не е нова. Още от 19-ти век, учените спорят доколко живота би оцелял при междузвездно пътуване. Моднър смята, че този процес не бива да се оставя на шанса.
Започнах да се интересувам през 70-те години, в апогея на студената война и надпреварата в ядреното въоръжаване, когато имаше въпроси относно това дали ще оцелеем като вид,” казва той.  “А ако Земята е единственото място, на което има живот? И тя бъде евентуално разрушена, то целия живот изчезва тогава. За мен това е една много пуста и безмислена Вселена: Отговорът, завършва той, е да се превърнем в агенти на панспермията.
Той далеч не е само в защитата на директната панспермия, както е позната тази идея. “Разширяването на богатството на живота във Вселената е това което ние трябва да правим,” допълва Крис МакКей, астробиолог в изследователският център Амес на НАСА в Мофърт Филд, Калифорния.

Моднър описва идеята си за разпръскване на земен живот по протежение на галактиката подробно – (Journal of Cosmology, vol 5, p 982).  Той визуализира идеята си като изпращане на колонизиращи кораби пълни с микроби и задвижвани от соларни платна. Първият кораб със соларни платна беше изстрелян от Японската космическа агенция през декември, 2010 г. (бел.авт. –  IKAROS) и според изчисленията на Моднър подобен съд би могъл да достигне скорост от 150 км/с посредством близко пикиране до слънцето преди да разгъне платна.

Къде би трябвало да изпратим първите микропътешественици? Най-приемливата цел е млада, темперирана вече, скалиста планета подобна на Земята, тип планета която скоро ще сме в състояние да открием благодарение на мисията на НАСА – Кеплер, започната през 2009 г.
Мисията би могла да изпрати космически кораб на орбита в годната за населяване зона около звездата-домакин, което място да се ползва като отправна точка за разпръскването на милиони капсули-семена, някои от които трябва да приключат успешно пътуването си на целевата планета.
Но това няма да бъде така лесно. Подобна отдалечена звездна мишена се нуждае от прецизно прицелване и което е по-критично, корабът трябва да забави, за да навлезе успешно в орбита около целевата звезда. Възможно е да забави посредством използването на соларните платна, улавяйки светлината на звездата, но не е ясно доколко това би било възможно без активна система за управление, която трябва да остане активна за десетки хиляди години.

6a00d8341bf7f753ef01a73d89f335970d-800wi

Бих искал да се дистанцирам от някакви далечни или още спорни научни технологии ако е възможно,” казва Моднър. В този случай по-лесна цел би могло да бъде газов диск и прах около млада звезда като например Бета Пикторис, отдалечена на 63 светлинни години от нас. И тук идва тактиката на рояка предложена от Моднър: “Ако изпратите милиарди малки съда, вероятно някои от тях ще пристигнат на мястото, което визирате“.

Всеки съд би могъл да съхранява около 100000 лиофилизирани (или сухо-замразени) бактерии в капсула с диаметър около 40 μm дърпани от съд широк по-малко от 4 милиметра. Когато тези шушулки със семена пристигнат, привличането от газа в диска ще ги забави. И докато комети и скални тела оформят диска, то множество съдове със семена ще бъдат внедрени и евентуално ще завършат мисията си на повърхността на планетите.

Това пътуване естествено ще отнеме много, много време. Дори при скорост от 150 км/с, пътуването до Бета Пикторис би продължило около 120 000 години. Може ли някакъв жив организъм да издържи подобно епично пътешествие? “Това е най-големият отворен въпрос,” според Моднър.

Най-устойчивите пасажери могат да бъдат лиофилизирани бактерии, които са често запазвани по този начин за дълги периоди в лабораторни условия. Някои бактерии се самоизсушават и произвеждат устойчиви спящи форми наричани ендоспори. Има спорни твърдения относно това как ендоспори са ревитализирани след като са били заключени в кехлибар за 40 милиона години, или са били хванати в солени кристали в пещера в Ню Мексико за 250 милиона години. Дори обаче ако някоя бактерия може да подремне за четвърт милиард години, то е много по-малка вероятността да оцелее в космоса намество в пещера.

n00bscientist.wordpress.com agrees to indemnify RBI and New Scientist against any claim arising from incorrect or misleading translation

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s