Каква е твоята Суперсила ? – част 2

Posted: December 20, 2014 in New Scientist

Роден за лидер

В живота който живея, нямам много възможности да играя ролята на водач, но винаги съм мислел, че от мен би станал успешен лидер. За да открия дали се заблуждавам посетих Марк ван Вут и екипа му в Университета VU в Амстердам.

Той приема т.нар еволюционна перспектива по отношение на лидерството, аргументирайки го с факта, че нашите предци, които са живеели на малки групи и са се сблъсквали с опасности от високо ниво, са се нуждаели от ефективни лидери, за да оцелеят.  Като резултат от това, ние сме еволюирали в това да търсим определени характеристики в лидерите си и групата на Вут се опитва да идентифицира точно тези характеристики.

Някои от белезите на лидерството са физически, най-важният от тях е да си висок. Нанси Блейкър, която е член на екипа открива, че и за двата пола, по-високите представители се считат за “по-ръководно” изглеждащи. А защо? Защото асоциираме осанката с определени качества които качественият лидер е нужно да притежава. “По-високите мъжкари, се приемат за по-доминантни, по-здрави и по-издържливи, а така също и по-интелигентни,” казва тя.

За женските, единственото нещо, е че се считат за по-интелигентни.” За да се класифицирате като “висок” е нужно да сте поне 10 см над средната стойност за вашият пол, което за нещастие  значи, че при 170 см аз не получавам овации (Group Processes & Intergroup Relations, vol 16, p 17).

Моят младежки вид от друга страна, може да бъде предимство в някои определени ситуации. Други два члена на екипа – Ален Грабо и Брайън Списак откриват, че ние предпочитаме лидери с по-младежки вид, за да ни превеждат през промени и лидери с по-зрели лица във времена на стабилност.

Техните изследвания показват, че когато е нужно съглашателство, ние подбираме лидери от двата пола с по-женствени черти, но по време на конфликт предпочитаме лидери с по-мъжествени лица. (PLoS One, vol 7, p e30399). “Някой, който има по-мъжествено лице е по-вероятно да се държи агресивно и вероятно ще се справи по-добре в това да защитава групата,” казва Грабо.
Колко мъжествен или женствен ще изглеждате зависи в частност от това, на какво количество тестостерон сте били изложени в утробата. Изследване проведено през 2003 от Джон Манинг в Университета Суонси, Великобритания установи, че това влияние може да се оцени посредством калкулиране на отношението между дължините на безименният и показалеца. По-ниското отношение индикира по-високо ниво на излагане  на тестостерон. Това беше подложено на съмнения тогава, но значителен обем изследвания показват, че отношението е стабилно свързано към редица белези.

Леандър ван де Мей споделя за пример, че мъж с по-ниско отношение има по-агресивна, доминантна личност (Aggressive Behavior, vol 38, p 208). Водачеството на такъв мъж би било по-автократично и по-малко споделено от това на лидери с по-високо отношение.

Собственото отношение между цифрите при мен е екстремно ниско, извън скалата за “нормална” жена, което според Мей съдейства в това да имам “мъжки, съперничещ мозък“.  Това също би могло да наклони везните на моето лидерство към безапелационно автократично.

Скован или гъвкав

Половин век в изследване на оценката и способността за вземане на решения показва, че повечето хора са като цяло безнадеждни в  претеглянето на рискови избори. Но има и случаи при които определени хора са в състояние да надмогнат пристрастията на подсъзнанието си и да вземат адекватни решения при сложни обстоятелства. Нямам амбицията да бъда хазартен играч, тестов пилот или изследовател, но това би било полезен талант във ежедневието.

Излиза, че има няколко начина да се разбере на какво съм способен. Берлинският числов тест включва серия от вероятностно базирани задачи, които оценяват “рисковата грамотност”, т.е. способността акуратно да интерпретираме и вземаме решения и ерго действия съобразно информацията относно риска. Тестът ми се стори сложен, но резултатите ми са изненадващо добри.

“Отнесено към общата извадка от хора, вие сте сред статистически най-грамотните рисково в света,” казва тестовата он-лайн страница с резултата ми. Това е добър старт, но повече го усещам като математически тест, а на като такъв, който изследва това дали трябва да вярвам или не на своите инстинкти. Дори и човека, който ги съставя, Едуард Кокли от Технологичният Университет на Мичиган в Хютън, се съгласява, че рисковата грамотност не е просто до калкулиране на вероятностите и никога не е била, тъй като обикновено ни липсва достатъчно информация, за да го направим просто така. По този начин ключово свързано умение е знанието за това, колко уверени трябва да бъдем в преценката си.

Тук се намесва и вторият тест. Той изисква от мен да реша кои от различните становища са истинни и кои не са, и по този начин прави оценка на увереността в моите отговори. Резултатът ми не зависи от това дали съм прав или не, а от моята способност да разбирам ограниченията си, или както казва съставителя му – Дилън Евънс: Колко “рисково интелигентен” съм. Евънс е автор на “Рисковата интелигентност: Как да живеем с неопределеността “. В нея той казва, че тя дефакто измерва, колко добри са хората в предричането на това дали някакъв неопределен изход е в състояние да възникне.

Ако вашите резултати са като моите, а именно  – незавидни, то все още можете да работите върху рисковата си интелигентност. Евънс разкрива, че някои хора са в частност по-добри при оценка на риска, просто защото те получават правилната обратна връзка всеки път, когато правят даден избор. “Нещо сходно на това, как ние настройваме мерника си при всяко хвърляне на стреличка дартс в центъра на мишената, тоест получаването на обратната връзка относно прецизността си, ни помага да подобрим рисковата си интелигентност,” казва Евънс. С други думи – трябва да се учим от грешките си.

Шесто чувство

Все още в търсене на суперсилата, която не знаех че имам, реших да изследвам потенциален талант, който ме заинтригува след като прочетох за него за първи път в New Scientist (15 October 2011, p 34). Интероцепцията е способността да усещате (по-скоро вслушвате) сигналите от тялото си и се измерва според това, колко прецизно можете да преброите собствения си сърдечен ритъм без да измервате пулса. Това може би звучи като странно умение, но с нарастваща сила се свързва към голям обхват от полезни когнитивни и поведеченски белези.

За пример, хора със силна интероцептивна чувствителност са по-интуитивни, което насочва, че “усещането” произлиза от подсъзнателни сигнали на тялото. Подобни хора могат да усещат опасности, които се “маскират” от съзнанието. Те са така също по-добри в регистрирането и запаметяването на емоционална информация и като такива имат по-богат емоционален живот, което може би има връзка и води началото си от  факта, че вътрешните сигнали на тялото се регистрират в изолиран регион от мозъчният кортекс, регион който отговаря и за емоционалната обработка. В добавка тези хора са по-емоционално чувствителни и емпатични и по-лесно се притесняват и разтревожват при говорене пред публика.

Воден от желанието си да изуча собственият си интероцептивен потенциал посетих Саклър Център в Университета в Съсекс, за да срещна Хюго Кричли и Сара Гарфънкъл. Като за начало Сара ме помоли да установя колко е сърдечният ми ритъм в определен период, докато правеше мониторинг на действителният брой удари. Справих се добре. Само една четвърт от популацията могат да установят сърдечният си ритъм с прецизност 80% или повече, което успях да достигна. Индивидуалните различия в интероцептивната чувствителност са изглежда справедливо фиксирани, но е установено, че чувствителността намалява с възрастта. Гарфънкъл и Кричли вярват, че тренирането на чувствителността може да доведе до подобрение. Асоциирането на сърдечният ритъм или други телесни сигнали с външни усещания изглежда е полезна междинна стъпка в този процес. Сара предлага концентриране на вниманието върху зона от тялото в даден времеви интервал, за да установи къде съм най-чувствителен спрямо пулса си. Оказа се че това върховете на пръстите ми. Самата тя, след известни упражнения може да усеща сърдечния си ритъм пулсиращ в главата и. Има потенциален терапевтичен потенциал по отношение на това да бъдат тренирани хора в това да следят вътрешното състояние на тялото си, не само поради потенциала на интероцепцията, а и поради факта, че ниска интероцептивна чувствителност има връзка с възникването на депресивни състояния.

Един от методите, които ползват в Саклър Център с цел подпомагане и усилване на интероцепцията е автономният биофийдбек. Малко по-късно вече съм “закачен” към устройство, което измерва кожната проводимост и се използва за да се манипулират действията на анимирана гъсеница, която ерго използва телесното ми състояние като вид необичаен контролер. С хардуера отчитащ нивата на физиологичната ми възбудимост, колкото по-спокоен успявам да бъда, то толкова по-надясно се движи гъсеницата към линията на финала. Ако съм разтревожен, тя ще мърда съответно наляво. За да завършите играта, трябва да сте в хармония с тялото си, така че дори и интероцептивната ви чувствителност да е ниска, играта сама по-себе си ви “помага”. “Хора, които не са много добри по отношение на разбирането на тялото си и кое състояние на тялото им се дефинира като релаксирано, могат по същество да използват външни знаци, като например гъсеницата, за да си помогнат сами в това да разбират тялото си по-добре,” казва Гарфънкъл. Като резултат играта в действителност помага на хората да се научат как да се успокоят.

За себе си конкретно и респективно постиженията ми, може да се каже че съм природен талант. “Не мога да повярвам, изумително е“, казва Гарфилд, когато моето червейче прекосява линията на финала за грубо 20 секунди. Някои хора не успяват дори и в рамките на предвидените 3 минути. “Много е необичайно да си толкова добър“, добавя тя. “Така че реално, си открил новото си умение“. Най накрая! Открих скритият си талант – Аз съм водач на гъсеници от световен клас.

n00bscientist.wordpress.com agrees to indemnify RBI and New Scientist against any claim arising from incorrect or misleading translation.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s