Breathin In…Breathing Out

Posted: December 6, 2014 in Uncategorized

/декемврийска импресия от отминали времена, част от творческият ми катехизис/

На масата часовникът отминава покрай 11:31. Голямата стрелка само поглежда минутната и забързано продължава. Понякога по двете стрелки полепва по малко време, но това е винаги – временно явление. Мисля си, че стрелките са от особен времеотблъскващ материал, липсва сцепление и частичките време лесно се откъсват и политат надолу, тихо потъват в праха осеял повърхността на циферблата, който попива времето като особен род попивателна гъба.
Някъде в тъмното се носи музика от инструменти, които не мога да определя конкретно. Нежен соул с привкус на джаз и малко суинг. Каквото и да е – звуците са красиви, течни, почти летливи.
Тя спи, или поне така изглежда отблизо. Едно създание изтъкано от нишки светлина и струни мрак. Моята малка, но вече отдавна пораснала Принцеса. В тъмното виждам скулите ѝ, устните които сякаш са разтворени в очакване, релефа на шията ѝ…Неприлично съм влюбен в нея.

time

Когато я гледаше си спомняше нещо, нещо което бе загубил в миналото, спомняше си едно друго момиче, една синя амбиция, с нейните бледосини очи и изваяни глезени. Тогава той оцеля, но тя не бе спасена, твърде висока цена му се наложи да плати. Понякога си мислеше, че съдбата е твърде несправедлива….
Спомняше си моменти, в които най-важните неща в живота му, в един безвъзвратно изгубен ден, а тогава сякаш всеки ден бе такъв, бяха помпата и малките цветни или безцветни капсулирани емоции. Както казваше тогава Катрин, едни ти носят радост или тъга, други ти изсушават синапсите или ти освежават невроните…връзват ти жиците…и те убиват – на висока цена. Понякога тези капсулирани емоции му липсваха…и го обливаше тъга по Катрин и бледосинята мъгла, в която обичаше да плува когато я поглеждаше.

Black Velvet, ако обичате – тези думи изречени в тъмния ъгъл на мръсно кафене, тези думи му се въртяха като в омагьосан кръг.Блъскаха се ту в лявото, ту в дясното ухо. Пронизваха мислите му. Black Velvet- най-модният, най-готиният, най-бързият и най-смъртоносният, като цена за всичките му екстри.
Някои, просто умираха. Катрин просто бе улучила лош момент, лошо време…време, за което си струва да умреш…или поне така гласеше тогава рекламата – ”Животът ви е твърде кратък, времето – често, твърде лошо…подаряваме ви малко време…време, за което си струва дори да умреш!”…Ирония…кой имаше наглостта да твърди, че ирония била гадна дума…Минаха много месеци, в които той се бореше със сенките в себе си. Много месеци, преди да се появи едно момиче, което го накара да се разкае и да продължи напред, да премине без да се оглежда, просто напред.
Още в първата седмица след като я срещна той се пречупи в черните ѝ блестящи очи, в присмеха, който сякаш четеше в тях. А тя – само се усмихваше. Минаха седмици преди да се опита да я заговори в магазинчето, в което тя работеше. Но тя – просто се усмихваше. Докато един ден случайно не разбра, че тя е лишена от гласа си, почувства се като глупак и се засрами.

След седмица взе решение и отиде при нея с букет горски цветя и билети за балет, тя прие…Оттогаваха минаха много месеци, много месеци, а той продължаваше да се носи по течението неуморимо, воден само от желанието да плува в тези очи.

Когато нощем понякога съня не идваше при него, той просто седеше загледан в нея, целувайки понякога ръцете ѝ. Понякога не спираше дотам и галеше шията и раменете ѝ с устни.Тя беше неговата Принцеса. Тогава минутите просто губеха сцепление и летяха.Тогава времето просто преставаше да бъде нещо значимо.
Часовникът отмери 11:43. Тази нощ незнайно защо се унесе бързо. Линиите на времето първо се изкривиха и залюляха. После всичко се завъртя в някакъв бърз танц около съня му. Там, където отвори очи бе място, където понякога бе ходил, тъмно, призрачно, понякога празно, понякога изпълнено с релефи на разни форми, които в света, който познаваше наричаха сенки. Времето сякаш за миг се законтри, отново се залюля и се намери в леглото до своята мълчалива, вечно замислена Принцеса.
Но беше окован в някакви окови, може би чувствата си към нея. Затворник по избор, хубав идиом. Прилепи устни към рамото ѝ и притвори очи. Линиите затанцуваха и започнаха да се кривят. Времева колизия, липса на кохезия и някакъв пневматичен удар го накара да притвори очи и да се остави на гравитацията или по-скоро липсата и.
Изникнаха сгради в тъмнината, познати пейзажи, зрителна измама може би или просто мозъчен спазъм. Той наричаше това място – Градът на застиналото движение. Често ходеше там в сънищата си. Град пълен с тъмни, павирани улички и мъртви сиви локвички. Локвички мръсна вода.

Чу шум и се обърна, сянка, лице, една въздишка се отрони от устните му, когато видя Катрин, която сякаш бе леко тъжна, но и някак си усмихната и спокойна въпреки това. Понечи да се приближи към нея и тогава го видя в ръцете и, носеше се към него, нещо остро, нещо бързо, нещо носещо смърт на върха си.

Последното нещо, което видя бяха бледосините езера в очите на Катрин, дошла за разплата.

Последното нещо, което чу – писъкът на разрязания въздух.

Последното нещо, което си спомни бе ударът, тъп удар с чело в паважа, неговото чело, без болка, без омраза, без желание за живот.

Само две сълзи се отрониха и паднаха в локвата от двете му мъртви очи. Две малки тъжни сребърни сълзи, които не се сляха с мръсната вода. Капки сребро в локвичка мръсна вода.Една сянка тихо се отдалечи в тъмнината. Тази сутрин бе първата, в която той не се събуди.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s