РЕАЛНОСТТА – част 6

Posted: August 11, 2014 in New Scientist

КАК ГО ЗНАЕМ?

Разбира се, реалността може да бъде илюзия, но доказването и по един или друг начин е изненадващо трудно, мисли Майк Холдърнес

Философите не са груби, когато описват подхода на повечето от нас като наивен реализъм. И преди всичко, когато те пресичат улицата на път за работа, те са склонни да го приемат мълчаливо, както и всеки от нас го прави – фактът че има една външна реалност, която съществува независимо от нашето наблюдение върху нея. И пристигайки на работа, те отново питат, Ако има такава реалност, как го знаем?

С други думи, въпросът “какво съществува?” редуцира, това което във философията се приема с практическа цел, а именно въпроси като “какво ние разбираме под: знам?

Платон го прави още преди 2400 години дефинирайки “знанието“, като – “оправдано разбиране на истината“. Но тествайки доказването на правотата или истината за разбирането ни връща обратно до нашите възприятия и ние знаем, че те могат да ни подведат.

Два милениума по-късно, Рене Декарт решава да разбере, какво е сигурен, че знае. Легендата говори, че той се покатерва на голям мангал, за да го направи на топло и в уединение. И впоследствие той излиза декларирайки, че единственото нещо което е узнал, е това че има нещо, което оспорва всичко. Логическото заключение на Декартовото съмнение е солипсизъм (т.нар краен субективизъм), убеждението че индивидуалното съзнание е всичко, което съществува.  Това е трудна за опровергаване идея. Самуел Джонсън ловко и умело блъфира, парирайки въпроса за реалността на обектите – “Аз отхвърлям това, да риташ камък – не съдържа философски пълнеж (бел.авт. – не е логично)!”.

Както Декарт изтъква векове по-рано, не е възможно да знаем дали не сънуваме. И никой няма достатъчно успех в смисленото обяснение на дуализма – идеята, че съзнанието и материята са различни, отделени. Един от отговорите е. че  има само материя, изграждаща съзнанието – илюзия, която израства от невроните, вършейки това за което са предвидени.

Насрещната позиция е “панпсихизъм“, което придава ментални свойства на цялата материя. Както астрофизика Артър Едингтън се изразява през 1928: “веществото на света е мисловно-вещество…не напълно чуждо на усещанията в нашето съзнание”.
Силно изолирани, строгите логици от Харвард като Уилард ван Орман Куайн напуснаха търсенето на основите на реалността и взеха “кохерентни” позиции. Нека вземем под внимание пирамидата на знанието, опонират те: да мислим вместо за сала изграден от нашите вярвания,  за храсталака от морска трева изграждащ мрежа от становища относно възприятията и становища относно становищатанеосновани на нищо, но висящи едно за друго и солидни достатъчно да изградят кораб способен да плуваИли дори възможността това да бъде Вселена.

Тази идея се върти в кръг и е измамна в този контекст, казват критиците на идеите за основите. Тя ни води отново до подозрението, че няма реалност независима от нашите наблюдения. Но ако има – как го знаем?

Назад към част 5.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s