МИСЛИ

Posted: August 2, 2014 in New Scientist

Опитай се ако можеш, да си представиш живот без мисли. За човешкото същество това няма да бъде много успешно съществуване. Мислите запълват всеки момент наяве без значение дали са проникновени, банални, игриви или просто странни, и не може да се отрече, че мисленето ни се отдава просто по природа. Можем да кажем, че мисленето за човешкото същество е същото като летенето за орела или плуването за делфина.

thoughts

Но е едно да мислиш, а съвсем друго да разбираш естеството на мислите. И както орела лети без да схваща аеродинамиката и делфина плува без да разбира флуидомеханиката, то повечето от нас мислят без да вникват в същността на мисленето. Мисленето може да бъде общата ни черта, но е твърде рядко срещано  да се мисли за мислите.

Та какво е мисълта? Това е изненадващо труден за отговор въпрос. Неврологията, психологията, философията, както и още други научни дисциплини правят своеобразен подход към него от различните си перспективи, но мислите не получават толкова устойчиво внимание, колкото действително заслужават. И може би частично обяснение за това е, че мисълта е твърде променлив и сложен феномен. Ние можем да мислим за невероятно разнообразие от неща: обекти, хора, места, връзки, абстрактни концепции, миналото, бъдещето, реални неща и въображаеми такива. Ние можем да мислим за нищо или пък да мислим за самите мисли.

Упражняването на мислене е изпълнено със загадъчност, но при все това можем да кажем някои неща за него. Ние използваме мислите да решаваме проблеми и изобретяваме неща – но точно колко контрол имаме върху самите мисли? И има ли ограничения върху това, за какво можем да мислим ?

За да постигнем някакъв прогрес с тези въпроси, е нужно да направим някои разграничения, терминът “мисъл” може да бъде отнесен към три напълно различни свойства на мисловния живот.

От една страна мисълта може да бъде отнесена като тип мисловно събитие.  Да мислиш за нещо, е да го внесеш своеобразно към разсъдъка по някакъв начин.

От друга страна това е определен вид мисловна способност. Както има способности асоциирани със възприемането и езика, то така има и мисловна способност или по-скоро способности, асоциирани с капацитета да се мисли.

И от трета страна това може да бъде отнесено като определен тип мисловна активност. И точно както може да бъдете заети с това да наблюдавате за нещо или да слушате за нещо, то можете да бъдете заети и с мисленето за нещо.

Нека първо приемем мисълта за мисловно събитие. Какво са мислите и какво ги различава от другите видове мисловни събития като например перцептуалните (бел.авт: перцепция – възприятие със сетивен произход, с помощта на сетивните органи) преживявания или телесните усещания ?

Представете си че имате една клада. Можете да видите пламъците и да усетите топлината. Това са изчистени перцептуални събития. Така също може да се уловите, че се чудите какво би станало ако вятъра смени посоката си или как се развива горенето. Тези мисловни събития обаче, са подтикнати от вашия перцептуален опит, но те самите не са форми на перцепция. Това са мисли.

И независимо, че разликата между перцепция и мислене е интуитивна, никой досега не е успял да я характеризира недвусмислено. Един от начините е да се спори, че мислите включват разгръщане или по-скоро въвеждане на концепции, докато сензорните състояния не го правят. Възможно е да видите клада, без да притежавате концепцията за клада, но не е възможно да мислите за нея. Обаче тази гледна точка е спорна. Някои теоретици спорят, че концепциите са въвлечени и в мислите и в перцепцията. И това доказва, че е трудно да се каже точно какво са концепциите.

Друг начин да се различат мислите от перцепцията е по техния съзнателен характер: “какво е да” мислиш за кладата е съвсем различно от “това да” възприемаш кладата. Но тук навлизаме в трудности и независимо, че всеки се съгласява, че мисленето за кладата е субективно от възприемането на такава, то определянето защо, е сложно.

Проблема се усложнява допълнително от факта, че понякога мислите са несъзнателни. Представете си, че имате проблем, който се опитвате да решите и нещо просто ви идва на ум. Или заспивате с мисълта и откривате на сутринта изненадващо, че сте открили решението. Така че, не можете просто да се уповавате на техния съзнателен характер,  за да различите мислите от другите мисловни събития.

А ако мислим за мислите като за мисловна активност? Добра отправна точка е определението на Рене Декарт за мисълта като: “универсален инструмент, който може да бъде използван във всякакви ситуации”. Какво е имал предвид?

Обмислете отново разликата между възприемане и мислене. За да възприемете какво е, да кажем една ябълка, трябва да има причинна връзка между вас и ябълката. Светлината трябва да бъде отразена от нея и да бъде възприета от вашата визуална система.  Но не се изисква такава връзка, за да мислите за ябълка. Вие можете да мислите за такава, когато и да е, независимо дали тя е там или не. Това е, което позволява активността на мислите “да се използва във всяка ситуация”.

Друго свойство на мислите, към което Декарт ни насочва е тяхната цел. Перцепцията ни осигурява достъп до ограничен обхват от неща. Зрението може да ни покаже дали ябълката е червена и дали пада, но само създание със способността да мисли, може да оцени факта, че е например с произход от Източна Азия и че има повече гени от човека. Ние можем да мислим за обекти, които са отдалечени от нас във времето и пространството, за миналото и за бъдещето, за това което съществува или пък не. Обхвата на човешките мисли може да не е изцяло неограничен (повече за това по-долу), но няма никакво съмнение, че той неизмеримо превъзхожда обхвата на перцепцията.

Последната черта от свойствата на мислите е тяхната интегративна природа. Тя ни позволява да свързваме един обем от въпроси с друг и да оценяваме връзките помежду им.

Вземете за пример важен епизод в историята на медицината. Работейки в болница във Виена през 1804, лекарят Игнац Земелвайс забелязал, че случаите на детска треска са много повече в една от смените на родилното отделение отколкото в друга. Така също забелязал, че съставът на тази смяна включва студенти, които извършвали аутопсии. Това го довело до въпроса дали може студентите да заразяват майките в родилното с някакъв “мъртвешки материал“. Той тествал хипотезата си като накарал студентите да си измият ръцете с калциев хипохлорит, за който се знаело, че отстранява трупната миризма, преди да посетят родилното. Това довело до съществен спад на смъртните случаи от детска треска в отделението.

Откритието на Земелвайс, което положило основите за откриване на микробната теория на заболяванията изисква два акта на обединение. Той не само направил незабелязана до момента връзка, но така също и обмислил как да провери хипотезата си.

Ние също използваме способността на мислите за решаване на проблеми на дневен базис. Независимо дали става дума за планиране на празник, измисляне на фокус за пред децата или просто опит да разберем кой е най-добрият маршрут от А до Б, ние прекарваме доста време от живота си мислейки за връзките между събитията.

Нека сега се обърнем към мислите като към мисловна дейност. С други думи, нека обмислим мисленето. И независимо, че мислите могат и да възникват в изолация, то е много по-вероятно да идват в последователност. Съществуват два типа мисловна последователност. Понякога мислите са свързани асоциативно: една мисъл води по естествен и лек път до друга, подобно на игра на думи. Например, мисълта за Швейцария може да задейства мисълта за спускане със ски, която пък може да доведе до мисълта за сняг, която пък до мисълта за Коледа…и т.н. Асоциативното мислене е познато от мечтите и други форми на блян.

Освен всичко, тук е налице и известна доза наслада в това – да следваш този поток от мисли, в който силата на мисленето разбираемо устоява в нещо по-систематично: фактът, че ни позволява да използваме доказателства и логика. Разбира се терминът “мислене” е донякъде запазен за този тип дейност.

Поглеждайки следната верига от мисли: “Сократ е човек“, “всички хора са смъртни“и “Сократ е смъртен“, откриваме какво? Компонентите са дедуктивно свързани по начин такъв, че ако първите два са истина, то и третия също е.

По-голяма част от ценността на мисленето именно идва от нашата способност да организираме мислите в кохерентни потоци, за да “видим” какво следва от какво. С други думи по-голяма част от нашият интерес по отношение на мисленето засяга разсъждението.

ЗА ПРИРОДАТА НА МИСЪЛТА

След като направихме разграничение на различните аспекти на мислите, можем да обърнем вниманието си към природата на мисълта. Каква е тя?

Вярва се, че мисълта изисква някакъв вид нефизична среда – душа или нетелесна форма. Модерните теоретици типично отхвърлят тази теория в полза на материалистичното обяснение, според което мислите използват  единствено и само физични процеси.

Налице са три главни мотивировки на това: Първата е, че то включва обяснение на корелацията, която е налице между състоянията на мозъка и състоянието на мисълта. От леките изменения, които имаме при поемане на кофеин, до радикалните промени, които настъпват при мозъчна увреда е ясно, че състоянието на мозъка е силно свързано с нашият капацитет да мислим.

Втората мотивировка е тяхната способност да обясняват причината за ролята на мислите в света, в който живеем. Мислите са едновременно причинени от физически събития и са причина за тях. Виждайки влака да влиза в гарата, може да ви накара да мислите: “време е за тръгване“,  което впоследствие да ви накара да си вземете багажа и да се качите на влака.

И на трето място, материалистичното обяснение на мислите защитава и е в приемственост с природата. Ние приемаме, че хората са еволюирали от животните, при които е нямало мисли. Но пък не можем да изключим възможността, че това включва появата на някаква нефизична среда. По правдоподобно е да приемем, че еволюцията на мислещите същества може да бъде напълно обяснена с изменения в структурата на физичните системи.

thoughts2

Никоя от тези мотивировки не е достатъчно решаваща сама по себе си, но взети заедно те осигуряват солидна база по отношение материалистичната концепция за мисълта. Но как могат мислите да бъдат проява на физичен феномен в мозъка?

През по-голямата част от човешката история мислите са били смятани за лични, достъпни само чрез проява на поведението или пък чрез речта. Има различни теории как мислите се появяват (виж. “Да мислиш като компютър“), но напредъка в “декодирането на мозъка” започва да открива мислите към по-активното им изучаване.

                                                                                     Следва:

МЕНТАЛНАТА АРИТМЕТИКА

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s